Къде по света, освен в България, се разменят мартеници на 1 март?

Обичаят символизира събуждането на природата и промяната към по-добро

На 1 март милиони българи ще закичат с мартеници своите близки, колеги и приятели. Но червено-белият символ на пролетта не е характерен само за България. Първомартенската традиция е разпространена и в Румъния, Молдова и Северна Гърция.

„Първомартенската традиция с червено-белите конци е разпространена не само в България и Румъния, но и в Северна Гърция и Молдова“, казва пред DW Димитрина Ланг, председател на Миграционния съвет към община Мюнхен. По думите й идеята на обичая е една и съща във всички тези страни – той символизира събуждането на природата, промяната към по-добро и посрещането на пролетта.

Мърцишор и мартис

Ланг разказва, че в Румъния и Молдова мартеницата е наричана „мърцишор“, а в Северна Гърция – „мартис“. В Румъния съществува предположение, че традицията датира още от времето на траките, а денят, в който хората си я подарявали, отбелязвал началото на пролетта.

Първоначално мартениците били изработвани от овча вълна. Навремето жените ги връзвали по китките на мъжете, докато днес по-често с мартеници се кичат дамите. Червеният цвят символизира слънцето, а белият – снега, изпод който се подава първата зеленина.

Великобритания въвежда нови гранични правила, които ще засегнат и българите

Изискването влиза в сила от 25 февруари 2026 г.

Легендата за хан Аспарух

„В България има няколко легенди за раждането на мартеницата“, казва Димитрина Ланг. Една от тях ни връща към времето на хан Аспарух. Според преданието той получил дар от сестра си – китка, привързана с бял конец към крака на птичка. Конецът обаче наранил крачето й и се обагрил в червено.

Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март. Оттам тръгнала традицията на този ден българите да се закичват с червено-бели конци за здраве, щастие и сполука.

Златото достига 3-седмичен връх - какви са причините?

Върховният съд на САЩ отмени митата, които Тръмп наложи, позовавайки се на Закона за международни извънредни икономически правомощия

Филм представя мартеницата в Германия

Разпространението на традицията извън Балканите също намира своето отражение. През 2016 г. сдружението на българите в Мюнхен „Единство“ и едно от румънските сдружения в баварската столица решават да заснемат филм, който да представи първомартенския обичай пред германската публика. Целта е мартеницата да достигне до по-широка аудитория и да бъде разбрана в културния й контекст.

Премиерата на филма, озаглавен „Märzchen“, е през есента на 2017 г. Лентата е финансирана от мюнхенската организация „Morgen“, която обединява мигрантските сдружения в града. Едночасовият филм включва няколко кратки истории за традицията на български, румънски и гръцки език, всички с превод на немски, и е прожектиран в различни училища в Мюнхен и Аугсбург.

По думите на Димитрина Ланг интересът към обичая не остава само на екран. Нейните германски колеги и приятели всяка година очакват 1 март, защото знаят, че ще получат мартеница. Те я носят известно време, макар в Мюнхен рядко да се виждат щъркели, както повелява традицията.

Една от колежките й събира всички подарени през годините мартеници и ги е закачила на дъска пред бюрото си. Така в офиса се е оформила малка изложба, която пази спомена за обичая и продължава да го прави видим далеч от родината му.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN