Тревожен сигнал за хазната: Дефицитът е най-високият от 15 години

Бюджетният дефицит на България достигна 1,76 млрд. евро към края на април

България е отчела бюджетен дефицит от 1,761 млрд. евро към края на април 2026 г., показват окончателните данни на Министерството на финансите. Това означава, че държавата е изразходвала повече средства, отколкото е събрала, като дефицитът е равен на 1,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) за годината, пише БТА.

Данните потвърждават публикуваните по-рано предварителни оценки. Според изчисления на Фискалния съвет това е най-големият дефицит за периода януари–април от 15 години насам.

В същото време фискалният резерв на страната възлиза на 6,803 млрд. евро. По-голямата част от тези средства се намират като депозити в Българската народна банка и търговски банки, а останалата част представлява средства, които България очаква да получи от фондовете на Европейския съюз за вече извършени разходи.

Приходите растат, но разходите растат още по-бързо

Снимка: bTV

За първите четири месеца на годината държавата е събрала 14,071 млрд. евро приходи, помощи и дарения. Това е увеличение с 12,4% спрямо същия период на 2025 г.

Основният принос идва от данъците и осигуровките, чиито приходи са нараснали с 14,5%. Неданъчните приходи обаче са по-ниски спрямо миналата година. Министерството на финансите обяснява това главно с промяна в срока, по който Българската народна банка превежда част от приходите си към държавния бюджет. От друга страна, средствата от европейски програми и други помощи са се увеличили значително. Общо данъчните и осигурителните приходи достигат 11,465 млрд. евро и формират над 81% от всички постъпления в бюджета.

Влизаме в процедура по свръхдефицит: Какво означава това за българските граждани?

Това не означава фалит, но е сигнал за проблем

Разходите нарастват с над 17%

Разходите по консолидираната фискална програма са достигнали 15,832 млрд. евро към края на април. В сравнение със същия период на миналата година това е увеличение с 2,339 млрд. евро или 17,3%.

Най-голям ръст има при социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите. Увеличение се наблюдава и при разходите за държавната администрация, както и при капиталовите разходи за инвестиции и инфраструктурни проекти. Според финансовото министерство по-високите разходи за пенсии се дължат на индексацията им с 8,6%, извършена от 1 юли 2025 г.

Влияние върху разходите за персонал оказват и по-високата минимална работна заплата от началото на 2026 г., както и увеличението на възнагражденията, съобразено с натрупаната инфлация през 2025 г.

Повече инвестиции по европейски проекти

Значително увеличение има и при капиталовите разходи, които достигат 1,481 млрд. евро. Според Министерството на финансите това се дължи основно на изпълнението на инвестиции и проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Текущите разходи без лихвите възлизат на 13,746 млрд. евро, а общите нелихвени разходи достигат 15,241 млрд. евро, което е ръст от близо 18% спрямо година по-рано.

Лихвените плащания по държавния дълг са 239,2 млн. евро, което е с 20 млн. евро повече в сравнение със същия период на 2025 г.

Какво показват данните?

Макар приходите в бюджета да продължават да растат, увеличението на разходите е по-бързо. Основните фактори са по-високите пенсии, по-високите заплати в публичния сектор и засилените инвестиции по държавни и европейски проекти. В резултат на това бюджетът остава на дефицит от 1,761 млрд. евро към края на април.