Вековните дървета на България в цифри

Най-старото дърво у нас е на 1675 години

Вековните гори са едни от богатствата на дивата природа все още съхраняват генетичното и биологично разнообразие, характерно за девствените гори, съществували в цяла България преди много векове. Това са гори, които са се развивали столетия наред без съществена човешка намеса и са преминали през пълния си жизнен цикъл.

Днес вековните гори заемат площ не повече от 150 000 хектара, или около 4% от всички гори в страната. При последно проучване с модерна научна методика и със съдействието на горски експерти от Института по гората към БАН, природозащитната организация WWF проучиха 60 000 хектара гори в Западна и Източна Стара планина, Западни Родопи и Средна гора. Те представляват близо една трета от последните незащитени вековни гори в България. 

Вековната букова гора на 100 г. във Витоша се намира на крача от Екологичния детски стационар, малко преди Златните мостове.

Създадоха най-голямата пирамида от пластмаса в Гиза

Най-старото дърво в България е Гранитският дъб. Това е летен дъб, който се намира до село Гранит, област Стара Загора. Установено е, че дървото е на 1675 години. Това означава, че фиданката е поникнала преди възникването на българската държава. Предполага се дори, че е и най-старото дърво в Европа. На височина достига 23.4 метра.

От представителите на иглолистните видове най-старото измерено дърво в България е Байкушевата мура. То е от вида черна мура. Носи името на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 година открива и описва този екземпляр. Възрастта му е около 1300 години. Височината на дървото е 26 метра, а обиколката почти същата като на Гранитския дъб – 7,8 метра. Байкушевата мура се намира в планината Пирин, над град Банско.

Основна заплаха за вековните гори е извършването на сечи за дърводобив, които променят драстично характеристиките на старите гори и водят до изчезването на техните обитатели – голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като белогърбият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбърът алпийска розалия, широкоухият прилеп, рисът и много други. Губят се и изключителните водоохранни и противоерозионни функции на тези гори.

Над 50% от последните вековни гори в страната не попадат в защитени територии. Това означава, че те не се ползват с висока степен на закрила и във всеки момент могат да бъдат унищожени. Дори горите в природните и национални паркове не са в безопасност.