Електроуредите поскъпват рязко от есента, какви ще са новите цени?
Събраните електронни отпадъци почти изцяло се изнасят извън страната за рециклиране
Увеличение на продуктовите такси за електроуреди с между 8 и 10 пъти предизвиква напрежение между търговския сектор и организациите по оползотворяване, предава БНТ.
- Откога не са актуализирани таксите?
- Нараснал ли е обемът на отпадък прес последните години?
- Какъв е проблемът с рециклирането?
Снимка:
Getty Images/iStock
Сдружението за модерна търговия алармира за сериозен риск от вълна в поскъпване на електроуреди – от климатици и хладилници до бойлери и осветителни тела. По данни на Сдружението за модерна търговия, става дума за повишение между 7 и 9 пъти, което търговците и вносителите са принудени да включат в крайната цена на стоките. Тъй като това се случва на фона на строгия контрол върху инфлацията заради предстоящото влизане в еврозоната, бизнесът настоява за спешна регулация и отговор от институциите.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
В защита на повишението, Българската асоциация по рециклиране (БАР) заявява, че таксите не са актуализирани от 2008 г., а обемът на отпадъците за събиране и рециклиране е нараснал многократно. Организациите по оползотворяване не са с търговска цел – те по закон не разпределят печалба, а използват приходите изцяло за дейности по събиране, транспорт и обработка на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Според тях, сегашните такси са икономически неиздържани в условията на ръстящи разходи.
Проблемът се усложнява и от факта, че държавната продуктова такса в България – определена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – е в пъти по-висока от средноевропейската. Данни на бранша сочат, че за някои уреди като климатици и хладилници, тя е 4 пъти по-висока, а за малки домакински уреди – дори до 8 пъти. От търговския сектор настояват МОСВ временно да намали тези такси 10–12 пъти за срок от две години, за да се овладее ценовият натиск и да се намери баланс между устойчивото управление на отпадъците и реалните пазарни условия.
Представители на сектора подчертават и абсурдността на обвиненията в картел между организациите по оползотворяване. Те твърдят, че дейността им е строго регулирана, но пазарът на електроуреди е силно конкурентен, с десетки марки и вносители. В същото време организациите, които обработват отпадъците, са малко на брой и определят условия, които важат еднакво за всички участници – производители, вносители и търговци.
Още един парадокс в системата е, че събраните електронни отпадъци почти изцяло се изнасят извън страната за рециклиране, тъй като в България липсват адекватни мощности за преработка и пазар за рециклиран материал. „Ние на практика подаряваме ценен електронен ресурс на чужди икономики, защото не плащаме за неговото събиране и не го оползотворяваме вътрешно“, казва д-р инж. Димитър Белелиев пред БНТ. Според него, липсата на ефективен пазарен механизъм за събиране и рециклиране прави системата икономически неустойчива.
Допълнителен проблем е сивият сектор и масовото неплащане на екотакси. БАСЕЛ посочва, че голяма част от физическите лица и дори фирми не знаят за задължението си да платят такава такса при директен внос – например на телефони, фотоволтаици или електроуреди от чужбина. Това изкривява пазара, подкопава усилията за рециклиране и прехвърля тежестта на коректните платци.
Според БАР, ако не функционират ефективно организациите по оползотворяване, България няма да изпълни целите си по европейските директиви и ще се изправи пред тежки финансови санкции в размер на стотици милиони евро. Предложеното временно намаляване на държавната продуктова такса би позволило стабилизиране на системата, без да се застраши крайната цел – устойчиво и отговорно управление на отпадъците от електроника. За момента обаче МОСВ мълчи.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
