
Моментът, в който компасът се счупи
Централните банки купиха над 1000 тона злато само през 2024 г.
Събраните електронни отпадъци почти изцяло се изнасят извън страната за рециклиране
Увеличение на продуктовите такси за електроуреди с между 8 и 10 пъти предизвиква напрежение между търговския сектор и организациите по оползотворяване, предава БНТ.
Сдружението за модерна търговия алармира за сериозен риск от вълна в поскъпване на електроуреди – от климатици и хладилници до бойлери и осветителни тела. По данни на Сдружението за модерна търговия, става дума за повишение между 7 и 9 пъти, което търговците и вносителите са принудени да включат в крайната цена на стоките. Тъй като това се случва на фона на строгия контрол върху инфлацията заради предстоящото влизане в еврозоната, бизнесът настоява за спешна регулация и отговор от институциите.
В защита на повишението, Българската асоциация по рециклиране (БАР) заявява, че таксите не са актуализирани от 2008 г., а обемът на отпадъците за събиране и рециклиране е нараснал многократно. Организациите по оползотворяване не са с търговска цел – те по закон не разпределят печалба, а използват приходите изцяло за дейности по събиране, транспорт и обработка на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Според тях, сегашните такси са икономически неиздържани в условията на ръстящи разходи.
Проблемът се усложнява и от факта, че държавната продуктова такса в България – определена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – е в пъти по-висока от средноевропейската. Данни на бранша сочат, че за някои уреди като климатици и хладилници, тя е 4 пъти по-висока, а за малки домакински уреди – дори до 8 пъти. От търговския сектор настояват МОСВ временно да намали тези такси 10–12 пъти за срок от две години, за да се овладее ценовият натиск и да се намери баланс между устойчивото управление на отпадъците и реалните пазарни условия.
Представители на сектора подчертават и абсурдността на обвиненията в картел между организациите по оползотворяване. Те твърдят, че дейността им е строго регулирана, но пазарът на електроуреди е силно конкурентен, с десетки марки и вносители. В същото време организациите, които обработват отпадъците, са малко на брой и определят условия, които важат еднакво за всички участници – производители, вносители и търговци.
Още един парадокс в системата е, че събраните електронни отпадъци почти изцяло се изнасят извън страната за рециклиране, тъй като в България липсват адекватни мощности за преработка и пазар за рециклиран материал. „Ние на практика подаряваме ценен електронен ресурс на чужди икономики, защото не плащаме за неговото събиране и не го оползотворяваме вътрешно“, казва д-р инж. Димитър Белелиев пред БНТ. Според него, липсата на ефективен пазарен механизъм за събиране и рециклиране прави системата икономически неустойчива.
Допълнителен проблем е сивият сектор и масовото неплащане на екотакси. БАСЕЛ посочва, че голяма част от физическите лица и дори фирми не знаят за задължението си да платят такава такса при директен внос – например на телефони, фотоволтаици или електроуреди от чужбина. Това изкривява пазара, подкопава усилията за рециклиране и прехвърля тежестта на коректните платци.
Според БАР, ако не функционират ефективно организациите по оползотворяване, България няма да изпълни целите си по европейските директиви и ще се изправи пред тежки финансови санкции в размер на стотици милиони евро. Предложеното временно намаляване на държавната продуктова такса би позволило стабилизиране на системата, без да се застраши крайната цел – устойчиво и отговорно управление на отпадъците от електроника. За момента обаче МОСВ мълчи.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Централните банки купиха над 1000 тона злато само през 2024 г.
Тя ще добави поне 1 гигават капацитет за ядрено производство на електроенергия
Кои са най-търсените български билки на международния пазар?