Домакинствата изтеглиха 1 млрд. евро нови кредити. БНБ вижда риск от прегряване

Как кредитите наливат гориво в инфлацията

За един месец българските домакинства са изтеглили близо 1 милиард евро под формата на ипотечни и потребителски заеми. Темпът на задлъжняване се ускорява толкова бързо, че вече влиза в полезрението на регулатора като макроикономически риск, а не просто като банкова статистика.

Именно на този фон Българската народна банка (БНБ) обяви, че ще повиши антицикличния капиталов буфер на банките до 2.25% от 2027 г. – ход, който на пръв поглед изглежда технически, но всъщност е ясен сигнал: кредитният пазар започва да „прегрява“.

Евтини пари, активни банки, уверени клиенти

Снимка: bTV

Комбинацията е позната от учебниците по икономика - исторически ниски лихви по ипотеките, стабилен пазар на труда и ръст на доходите, банки с много свободен капитал и силно желание да кредитират.

Резултатът е видим в данните, където силен ръст както при ипотечните, така и при потребителските кредити. За много домакинства заемът изглежда лесен и достъпен, а покупката на имот – почти задължителна стъпка, „преди цените да са скочили още“.

Точно това поведение обаче започва да тревожи централната банка.

Кредитите наливат гориво в инфлацията

Когато голям обем нови пари влезе бързо в икономиката чрез кредити, ефектът е пряк. Имаме повече търсене на имоти, които вдига цените на жилищата. Повече потребление, което създава натиск върху цените на стоки и услуги. Повече сделки, които създават усещане за „бум“, което подхранва още търсене.

Така кредитният растеж не просто следва инфлацията – той започва да я захранва.

Защо стандартните показатели не показват проблем?

Снимка: bTV

По класическия индикатор „кредит към БВП“ България не изглежда рискова. Но според БНБ този показател вече не улавя реалната картина.

Затова регулаторът гледа други сигнали като задлъжнялостта на домакинствата, темповете на ипотечно кредитиране, динамиката на пазара на имоти, външните геополитически и икономически рискове. Комбинацията от тези фактори показва натрупване на цикличен риск, който може да се прояви при влошаване на икономическата среда.

Какво означава решението на БНБ на практика?

Антицикличният капиталов буфер задължава банките да заделят повече собствен капитал в периоди на силно кредитиране. Целта е проста: ако част от кредитополучателите започнат да изпитват затруднения, банките да имат достатъчна „възглавница“.

Това решение допълва вече въведените през 2024 г. по-строги правила при ипотечното кредитиране.

Ще поскъпнат ли кредитите?

Не веднага. Но банките вероятно ще започнат постепенно да затягат критериите към клиентите, оскъпяват леко условията по заемите и подхождат по-внимателно към рисковите профили.

Предупреждение

Централната банка не говори за балон и не използва драматични думи. Но между редовете посланието е ясно - когато кредитирането расте с милиард евро на месец, това вече не е просто банков растеж, а сигнал за възможно прегряване на икономиката.

И точно в такива моменти регулаторите се опитват да охладят системата – преди тя сама да го направи по болезнен начин.