Димитър Караиванов:„Какво научи през последния месец?“

Това е въпросът, който ИТ предприемачът задава, най-често на кандидатите за работа в неговата компания

Да се върнеш понякога може да бъде и стъпка напред! Съоснователят на българската IT компания Kanbanize Димитър Караиванов вече има няколко служители, които се завръщат в България след натрупан солиден опит в чужди компании. 

Срещаме се с него малко преди форума "Живот и кариера - защо в България", за да ни разкаже за бизнес климата в страната, трудностите, кризите в бизнеса и как един млад предприемач може да бъде успешен и у нас. Събитието, на което Караиванов ще бъде и сред лекторите, рамо до рамо с Светослав Иванов, Магърдич Халваджиян, Люси Дяковска, президентът(2012 - 2017) Росен Плевнелиев, ще се проведе на 9 юни в София Тех Парк. Водещи са Иван Христов и Андрей Арнаудов. На форумът ще има над 60 щанда на големи и отговорни компании. Достъпът до кариерното изложение е чрез безплатна регистрация тук: https://bulgariawantsyou.com/events 

Какъв е продуктът на вашата компания и кои са основните ви клиенти?

Kanbanize е софтуер за управление на проекти и процеси според метода Канбан. Клиенти са ни големи международни компании, включително такива във Fortune 100.

Всъщност, основният ни офис е в София, но след завръщането ми в родния Димитровград, започнахме да сформираме екип и тук. Имаме пет души, които са от Димитровград, с което се гордея.

Решението да се върна в Димитровград не беше лесно, но все пак със съпругата ми решихме, че искаме да отгледаме бъдещите си деца извън София. Столицата е добър град, но твърде пренаселен, недотам чист и прекалено забързан за млади семейства. 

Колкото до това дали има значение къде е компанията на 21 век, все още е важно един бизнес да има присъствие в голям град. Вярвам, че с времето тази зависимост ще намалява, като до 5-10 години напълно ще изчезне, поне в IT бранша.

Снимка: bTV

Да, минавали са ни такива мисли през главата. Когато ние започвахме нашия бизнес (2010г.), в България беше почти невъзможно да намериш високо-рисков капитал. За сравнение, в цялата държава имаше налични за инвестиране около 30 млн. долара, а в САЩ по същото време бяха 27 милиарда. Тази огромна разлика трудно може да бъде преодоляна, още повече когато се има предвид, че в IT индустрията всеки бизнес се конкурира с всички останали бизнеси в целия свят.

Тогава си мислехме, че ако отидем в САЩ ще ни бъде много по-лесно. Може би щеше да бъде, може би нямаше, никой не знае, но не съжалявам, че избрахме да останем тук. Много по-сладко е да успееш, когато е било трудно. Поне за мен е така, аз обичам да ми е трудно.

Снимка: btvnovinite.bg

Българският пазар на труда се намира в сериозна криза. Много е неприятно за един бизнес да има възможност да наеме десетки, стотици хора, но да не успява да ги намери.

Със съжаление трябва да кажа, че очаквам тази криза да се задълбочава, освен ако не стане приоритет номер едно на правителство, бизнес и образование.

Позитивното за нас е, че не сме минавали през други кризи, негативното е, че тази е особено сериозна.

Кой е въпросът, който задавате на кандидатите за работа във вашата компания, който ви дава най-точна представа за тях?

Нямам даден комплект от въпроси, които задавам на кандидатите. Опитвам се да преценя човека и да действам според оценката си. На някои задавам професионално-насочени въпроси, на други по-лични, всичко е според ситуацията.

Ако, все пак, трябва да избера един, бих назовал този: „Какво научи през последния месец?“. За нас е важно един човек да се развива непрекъснато, като този въпрос цели да отгатне точно това.

Както споменах по-рано, един от огромните проблеми за нас беше финансирането. Въпреки че успяхме да набавим капитал, съвсем не беше достатъчно и бяхме принудени да боравим твърде консервативно с наличните средства. Това забавя развитието на една компания.

Отделно, липсата на опит и силна екосистема от предприемачи беше сериозна спънка. Да няма кого да попиташ за елементарни неща от света на бизнеса е структурно ограничение, което води до липса на реализация на пълния потенциал на една идея или компания.

За щастие много неща се промениха за тези 10-12г. Вече виждаме фондове, които разполагат с десетки пъти по-високи капитали, стабилна екосистема от успешни или успяващи компании и натрупан опит в света на предприемачеството. Невероятно е какво постигнахме за толкова кратък период, но аз лично се радвам, че сме на правилното място в правилното време.

Щастлив съм да споделя, че има и то не един или двама. Сещам се поне за 6 човека веднага, а може и да са повече.

Тези хора обикновено са сериозни професионалисти, идващи от общества, където упоритостта и трудолюбието се ценят. Изключително съм доволен от тези хора и се надявам да имаме все повече от тях.

Има ли някоя история, на кандидат за работа при вас, която ви е вдъхновила и ви е накарала да вярвате, че си заслужава да работите в България?

Всеки един човек, който се е върнал в България ме вдъхновява. Изисква се смелост и огромна честност към самия себе си, за да се решиш на такава стъпка. Тези хора имат моите адмирации.

Все пак, не мога да подмина едно момиче, което се присъедини към нашия екип идвайки от Bulgaria Wants You. Тя имаше издадена стихосбирка, като едно от стихотворенията беше за България. Истината е, че се просълзих, докато го четях, защото се усещаше цялата мъка на един гурбетчийски народ, чиито корени го теглят към родната земя.

Почувствах се едновременно щастлив и смирен. Беше много силен и емоционален момент за мен, ще го помня цял живот.

Тенденция или изключение е млади българи, завършили образованието си в чужбина да се върнат в България?

Иска ми се да кажа, че е тенденция в зародиш. Вярвам силно, че България ще има все повече какво да предложи на младите хора, които искат да се развиват.

Всеки на моята възраст е видял малко от комунизма и цялата нелепост на прехода. Има светлинни години пред нас, но има светлини години и зад нас. Много път извървяхме, вече не сме страна от третия свят.

Това важи с огромна тежест за високо-технология сектор. Заплатите в България са в пъти по-високи от почти всеки друг бранш, а като покупателна способност родните IT специалисти са сред първите в света. Това връща наши сънародници от всички краища на планетата, а както казах, надявам се да стават все повече и повече.

Когато се говори за успех е много важно да се зададе отправна точка. Аз и двамата ми съдружници сме от малки провинциални градчета – Димитровград и Монтана. Родителите ни са нормални, трудещи се хора, които в западните страни щяха да бъдат средна класа. Уви, при нас времената обусловиха липсата на такава – имаше само бедни и богати.

Ние не бяхме от най-бедните, но не бяхме и от богатите. Успяхме да получим образование само благодарение на геройството на нашите родители, които се убиваха от работа на по 2-3 места, за да има какво да ядат децата им. Ако сестра ми не беше емигрирала в Германия и не ми беше изпратила 300 евро (страшно много пари тогава), изобщо нямаше да имам компютър, дори и в студентските си години.

Тръгвайки от тази изходна позиция, успяхме да създадем компания, която успешно се конкурира с най-големите фирми в света. Съвсем наскоро успяхме да спечелим за клиент една от най-големите фирми в света, като задминахме друга фирма, чийто оборот е няколко пъти БВП на България. Тогава казах на моите колеги, че това е равносилно на спечелването на златен олимпийски медал и това не е шега.

Но дори това не е най-голямата ми гордост. Най-много се гордея с това, че не сме скрили една стотинка данъци, не сме излъгали никого, винаги сме играели по правилата и винаги сме се ръководили от силно-изразения си морален компас.

Вярвам, че сме достоен пример за подражание и се надявам да стават все повече и повече фирмите като нашата. Щом ние сме успели, значи всеки може.