Резиденция срещу Акропола, обявена за най-скъпия имот в Гърция
Колко струва резиденцията?
Цената на политическата криза: "Not great, not terrible"
БГ Бизнес
Икономист от ИПИ коментира приетия бюджет за увеличението на заплатите в публичния сектор
Икономист от ИПИ коментира приетия бюджет за увеличението на заплатите в публичния сектор
Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева – not great, not terrible (*не е добре, но не е и ужасно), ако използваме репликата от популярния сериал (*"Чернобил"), казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
По негови думи средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел.
"Съвсем очаквано, към предложеното увеличение на разходите с 2 млрд. в пакета на (досегашното и в оставка) правителство (доскорошната) опозиция добави 900 млн. лева", допълни той.
Богданов коментира приетия бюджет за увеличението на заплатите в публичния сектор.
"Както често става, МВР ще получи близо 182 милиона лева повече, промуши се и ДАНС с няколко милиона, общините също ще получат 30 милиона повече от предвиденото. Тук обаче отговорността трябва да отнесем в голяма степен и към досегашното правителство – имаше заявка през февруари, че всяко ведомство ще направи анализ и предложение за оптимизация, които да послужат за основа на реформи и на тази база ще се реши на кои служители и с колко да се повишат доходите", каза той.
Той поясни, че от тези 760 милиона лева, 480 милиона се очаква да са от преизпълнение на постъпленията от ДДС.
"Решението стъпва на икономическата динамика в последните месеци – при реален икономически растеж, добри данни за индустриалното производство, ръст на износа, ниска безработица и увеличаващи се заплати в частния сектор, и всичко това при значително по-висока от очакваната през януари инфлация, данъчните приходи най-вероятно ще надхвърлят заложените", разясни Богданов.
По негови думи тази година това ще е особено важна – ако има автентични намерения и политическа воля за присъединяване към еврозоната от началото на 2024 г., а нивото на дефицита през 2022 г. трябва да е до 3% от БВП.
"Данъчните и неданъчните приходи (без трансферите по еврофондовете) нарастват с 14% спрямо шестмесечието на 2021 г., ако отчетем и еднократния приход миналата година, свързан с концесията на Летище София, увеличението е близо 14,5%. Общите разходи се увеличават с 9,8%, основно заради слабо изпълнение на капиталовите разходи. Както стана дума по-горе, икономика в растеж с ниска безработица генерира и повече бюджетни приходи, особено при висока инфлация, която увеличава продажби, доходи и печалби", отбелязва той.
