Златото отново премина границата от 4 300 долара
В моменти на несигурност златото традиционно служи като „убежище“ и привлича капитали
България влиза в еврозоната като прецедент, но без икономически риск
Прецедентът е политически, не финансов, казва Румен Гълъбинов
На 1 януари 2026 г. България влиза в еврозоната и се очаква да смени националната си валута от лев в евро. Дни преди това, след многохилядни протести, първоначално започнали срещу Бюджет 2026, а впоследствие прераснали в искане за оттеглянето на кабинета „Желязков“, правителството подаде оставка. Това поставя страната в ситуация, която според икономиста Румен Гълъбинов е прецедент в историята на единната валута.
„Ние не сме икономически проблем за еврозоната. Прецедентът е политически, не финансов. Никоя друга държава не е влизала в еврозоната с правителство в оставка и без приет бюджет за следващата година. Това създава риск, който не е икономически, а управленски, и този риск е напълно излишен“, коментира Гълъбинов пред bTV Бизнес Новините.
Защо рискът не е в числата?
По думите на икономиста макроикономическите показатели не са пречка за присъединяването. България покрива основните критерии за членство, включително по отношение на бюджетния дефицит, инфлацията и държавния дълг.
„Технически бюджетът е в рамките на изискванията. Дефицитът може да бъде задържан под 3%, инфлацията беше в допустимите граници към момента на оценката, а държавният дълг е сред най-ниските в еврозоната. Като съотношение дълг към БВП България е около 25% и дори при увеличение ще остане далеч под прага от 60%. Това не е проблем“, посочва икономистът.
Какво означава държава без приет бюджет?
Въпросът за липсата на приет бюджет засилва притесненията около управленската стабилност. Анализ на Фискалния съвет казва, че влизането в нова година без приет държавен бюджет не е необичайна ситуация и е изрично предвидено в закона. При такъв сценарий държавата продължава да функционира чрез временна процедура, при която приходите се събират по действащите правила, а разходите са ограничени до нивата от същия период на предходната година и не могат да надвишават реално постъпилите приходи.
Исторически подобни забавяния са се случвали нееднократно, включително през последното десетилетие, най-често в условия на политическа нестабилност. Според Фискалния съвет основният риск в тези случаи не е фискален, а институционален – свързан с несигурността за инвеститорите, бизнеса и общините.
Европейски сигнал за доверие
На този фон, въпреки вътрешнополитическите сътресения, България получи ясен сигнал за доверие от европейските институции. На заседание на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) беше одобрено присъединяването на страната към механизма – още една стъпка в процеса на интеграция в еврозоната. Новината беше съобщена от еврокомисаря по икономическите въпроси Валдис Домбровскис след заседание на Еврогрупата, а председателят на ЕСМ Пиер Граменя уточни, че България е поискала членство и от следващата година ще получи достъп до „мощна финансова защита“.
Според Гълъбинов именно наличието на такива механизми е една от ключовите ползи от членството в еврозоната.
„В еврозоната има стабилизационни механизми. Ако възникне банкова криза, тя не се решава само на национално ниво. Европейската централна банка поема удара, системата продължава да работи и няма паника. Това е фундаментална разлика“, казва той.
„Процесът не може да бъде обърнат“
Именно тези европейски гаранции обясняват защо вътрешнополитическата нестабилност в София не се превръща автоматично в риск за членството. След като ключовите решения вече са взети на европейско ниво, процесът по присъединяване се движи по институционална и техническа логика, която не зависи от краткосрочни политически събития в отделна държава членка.
Подобна оценка дава и икономистът Бисер Манолов, според когото политическите процеси не могат да обърнат вече взети европейски решения.
„Няма сценарий, при който в рамките на този месец да се случи нещо и България да не влезе в еврозоната. Всичко друго са спекулации. Процесът е изцяло технически и се движи по ясно определени критерии“, посочва Манолов.
По думите му падането на правителство не може да се разглежда като форсмажорно обстоятелство. „Това е част от механизма на демокрацията. Еврозоната следва правила, а не политически цикли“, казва икономистът.
Манолов не очаква и негативна реакция от страна на финансовите пазари. „Кредитният рейтинг не реагира моментално на политически събития. В момента няма драма. Реалната драма е по-скоро резултат от незнанието и от насаждането на страх“, допълва той.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
