Свят
Защо толкова много мъже в САЩ са спрели да работят?
Днес около 86% от мъжете в работоспособна възраст имат работа - какво се случва с останалите?
Историята на 1 април – коя е първата шега за Деня на хумора
Свят
Ето някои от най-интересните теории за произхода на празника
Първи април е денят на шегата. Той се отбелязва не само у нас, но и в много други държави по света.
Въпреки че денят се отбелязва от векове, истинският му произход е неизвестен и на практика непознат. Той прилича на фестивали като Хилария в древен Рим, провеждан на 25 март, и празника Холи в Индия, който завършва на 31 март.
Снимка:
БГНЕС
Според някои празникът на хумора се пренася в Англия през 1860 г., когато английски джентълмени са поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Те не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място.
Във Великобритания април е известен като Денят на глупците. Не така безобидно преминава появата му в Русия където за първа проява се счита една фалшива аларма за пожар по времето на Петър I.
Някои предполагат, че съвременният обичай произхожда от Франция, след като Шарл IX постановява, че новата година вече няма да започва на Великден, както беше обичайно в целия християнски свят, а по-скоро на 1 януари. Тъй като Великден е подвижна дата, онези, които се придържат към старите обичаи, бяха „първоаприлските глупаци“.
Снимка:
iStock
Други предполагат, че времето на деня може да е свързано с пролетното равноденствие (21 март), време, когато хората се заблуждават от внезапни промени във времето.
Снимка:
БГНЕС
Има вариации между страните в празнуването на Деня на шегата, но всички имат общо извинение, за да накарате някого да играе глупак.
Във Франция, например, заблуденият човек се нарича poisson d’avril („априлска риба“), може би във връзка с млада риба и следователно с такава, която лесно се хваща; обичайно е за френските деца да закачат хартиени рибки на гърбовете на нищо неподозиращи приятели. На шега се закачат надписи „ритни ме“ на гърбовете на приятели.
В много страни участват вестници и други медии – например с фалшиви заглавия или новини, но задължително това трябва да е упоменато.
