„Ние не сме Дисниленд": Възмущение в Рим заради „гладиаторските“ битки на Airbnb в Колизеума
Туристи ще могат да участват в инсценирана битка в гладиаторско облекло
Робот свещеник вече служи в храм в Япония
„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“. Думите са на доц. Мариана Тодорова, футуролог, учен от Института по философия и социология към БАН.
Те звучат като прогноза, за която определено трябва да се замислим. Достатъчно аргументи в тази полза ни дават през последните месеци новините за все повече нови и впечатляващи приложения на този тип технологии.
Интелектуално предизвикателство
Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като научна фантастика. Когато обаче дадем думата на доказан учен и от него чуем дори по-смели прогнози, нещата изглеждат съвсем различно.
Да, днес имаме изкуствен интелект (AI), който е способен да решава само конкретна задача. Дали изобщо се стигнем до генерален AI, който да притежава интелигентност, подобна на човешката, дори не е толкова важно. Защото достатъчно предизвикателства ни отправят алгоритмите, напредващи във все повече задачи, които сме свикнали да смятаме за традиционно човешки – от създаването на текст през машинния превод до колите, които се управляват сами.
„Колкото по-напреднал е изкуственият интелект, толкова повече характеристики ще носи на черна кутия, каквато е и нашият мозък“, казва доц. Тодорова. „И не защото не го програмираме правилно или програмистите не умеят, просто става дума за пределно сложна и комплексна система. Но това, което всъщност хората подценяват и към което трябва да си изградят адаптационен отговор, е, че няма човешка сфера, която ще остане неповлияна от дигиталните технологии, задвижвани от изкуствения интелект“.
Едно на ум
„От раждането до смъртта ни всяка човешка област ще бъде проникната от тези технологии“, убедена е футуроложката. „Включително и в чисто биологични процеси и такива, които не сме свикнали да приемаме като бизнес ниша“.
Тя дава пример с документи на Китайската комунистическа партия, в които буквално се говори за „производство на хора“, което ще се случва между 2030 г. и 2050 г. Не става дума за научна фантастика или трансхуманизъм, а за концепция за развитието на синтетична биология, подпомогната от изкуствения интелект, който следва геномното проследяване и избира най-добрия геном.
Въздействието на технологиите с изкуствен интелект в живота ни е на все повече нива, за което не си даваме сметка, убедена е доц. Тодорова. Още един пример са електронните устройства, които са способни да разчитат емоциите на потребителя.
„Ние четем електронната книга, а тя чете нас. По лицевите експресии, по движението на погледа, по концентрирането върху определено съдържание се прави когнитивна деконструкция къде имаме затруднения, кой текст е непонятен за мозъка. Това може да събере информация и да създаде персонализиран подход в образованието, но от друга страна така се събират много чувствителни данни“, допълва тя.
В Япония вече има храм, където ролята на свещеник изпълнява робот, базиран на изкуствен интелект, дава още примери доц. Тодорова.
„Германия направи проект да завърши десетата симфония на Бетовен. Той е оставил само щрихи и платформа, базирана на AI, беше обучена с музиката от това време, не само на Бетовен, но и на негови съвременници. Дори има спекулации, че Банкси е ИИ или поне сътрудничество между художник и алгоритъм“.
„Тоест, виждаме, че той навлиза във всякакви област, в творческите формира нови ниши, нов тип изкуства, а в медицината може да открива отклонения на микроравнище. Просто защото ние нямаме когнитивните способности да боравим с такъв обем информация и да откриваме модели“.
От всички страни
Футуроложката е на мнение, че медицината и земеделието са сред полетата, където най-бързо и успешно навлизат този тип технологии.
„Не се сещам за професия, която няма да бъде повлияна. Хората не виждат и не усещат краткосрочните ефекти, но промяната идва много бързо. Дори не е вярно, че у нас това става по-бавно, бизнесът днес е интернационален“, допълва доц. Тодорова. Според нея темата се подценява, защото хората не виждат примерите, или по-скоро не им обръщат внимание.
Доц. Тодорова прогнозира, че автоматизацията, роботизацията и изкуственият интелект ще навлязат във всяка сфера в рамките само на 5 години.
„Тогава големият въпрос, който вече касае правителствата, е как да се намери баланс между съществуващите професии, новите технологии и запазването на работните места и на доходите. Вероятно ще трябва да се търси решение за алтернативни доходи, които не са от труд. Да, тези нови технологии създават нови възможности, съответно и работни места, но те са профилирани, свързани са с много специфични дигитални умения, поне на базово ниво, което в България, а и в Европа сериозно липсва“.
Как всички нови технологии ще променят начина, по който получаваме информация? Задават ли се медиите на новото време? Ще се появи ли в обозримото бъдеще генерален изкуствен интелект, способен да предизвика човека като доминиращ вид на планетата?
Oтговорите на доц. Мариана Тодорова четете в интервюто ѝ за „Дигитални истории“.
Туристи ще могат да участват в инсценирана битка в гладиаторско облекло
Не забравяйте да следите за тези въпроси, които интервюиращият може да използва, за да ви изпита
Данните на комисията по стоковите борси и тържищата показват още, че килограм краве сирене струва 11.39 лв, а кашкавал "Витоша" 17.23 лв.