БГ Бизнес
Къде е България в престижна класация на армиите по света?
Днес отбелязваме празника на българската армия
За западните фирми рискът от напускане на Русия може да е по-висок, отколкото ако останат
Свят
Докато останат, те трябва да плащат данъци на руското правителство, което доведе до сериозни критики
Вълна от западни компании напусна Русия веднага след нахлуването на Москва в Украйна. Но тези, които не го направиха, сега се опитват да напуснат, пише CNBC.
За фирмите, които желаят да напуснат, в условията на тежки репутационни и финансови щети, перспективата за напускане става все по-трудна с времето. Наби Абдулаев, партньор в Control Risks и бивш редактор на Moscow Times, заяви пред CNBC: "Някои компании решават да останат, защото рискът от напускане на Русия, поне в този момент, е по-висок от риска от оставане."
Това е така, защото руското правителство постоянно променя правилата за мултинационалните компании, които искат да напуснат страната, което прави процеса особено дълъг. Фирмите рискуват активите им да бъдат иззети от държавата и "рискуват наказателно преследване на руските служители", каза Абдулаев, говорейки пред CNBC миналия месец.
През юли Carlsberg и Danone бяха конфискувани от руския президент Владимир Путин, а ключовете на двете предприятия бяха предадени на двама от най-близките му съюзници. Дружествата планираха да продадат руските си активи преди превземането.
За западните компании е опасно да останат на руския пазар, а с намаляването на времето за напускане те рискуват да попаднат в геополитически кръстосан огън.
Сред компаниите, които все още работят в Русия, са Unilever, Nestle, Philip Morris, UniCredit, Райфайзен и Pepsi. Проучванията показват, че в страната остават около 500 западни фирми.
Някои от тези компании обещаха да намерят купувачи, да напуснат или да намалят дейността си. Докато все още са в страната, те трябва да плащат данъци на руското правителство, което доведе до сериозни критики. Украинското правителство, например, нарече Unilever, наред с други, "международен спонсор на войната".
От своя страна Unilever заяви, че няма да инвестира повече капитали в Русия или да печели от присъствието си в страната.
Борбата на Heineken да напусне демонстрира трудностите, пред които са изправени подобни фирми.
Компанията за напитки е имала 1 800 служители в руското си подразделение и не е могла да осъществи бързо напускане. В неотдавнашно изявление, в което се ангажира да напусне страната, тя заяви, че "последните събития в Русия през лятото на 2023 г. (включително национализацията на големи западни компании) показват, че за предприятията е още по-трудно да получат одобрение за напускане".
Heineken също така заяви, че е "неудобно" от перспективата руската държава да се възползва от всякакви потенциално незаконно присвоени бизнес активи.
На 25 август, повече от една година след като обяви плана си за напускане, Heineken намери купувач в лицето на руската Arnest Group, която закупи руските операции на компаниите за едно евро. Приходите на Heineken от Русия през 2022 г. са 613 млн. долара, според Киевското училище по икономика.
Компаниите, които искат да напуснат Русия, се сблъскват със строги ограничения, въведени от държавата. Западните компании, които остават в страната, са в състояние да продължат да извършват стопанска дейност, тъй като въпреки санкциите множество сделки и дейности все още са разрешени.
"Като част от "интелигентния" подход към санкциите, гражданският и хуманитарният сектор не са обект на санкции и много западни компании продължават да работят в тези сектори", каза Шагина пред CNBC.
Някои критикуват подхода към Русия. Главният финансов директор на една от най-големите алуминиеви компании в света, Пел Килдемо от Norsk Hyrdo, заяви пред CNBC, че "нашите пазари изпитват трудности, тъй като много руски материали все още намират път към пазара на по-ниски цени".
Междувременно в Русия корпоративната среда и икономиката се променят, като пазарният дял на незападните компании се увеличава.
"Комбинираният ефект от международните санкции и напускането на стотици западни компании вероятно ще има отрицателно въздействие върху икономическата производителност на Русия", казва Андрюс Турса, съветник за Централна и Източна Европа в консултантската компания за рискове Teneo.
"С течение на времето това може допълнително да ограничи потенциала за икономически растеж на Русия и да направи страната още по-зависима от Китай."
