Американска дестилерия създаде водка с вкус на пица
Тя е създадена от съставки, вдъхновени от класическата рецепта на това популярно ястие
Странна причина, поради която най-дългата година в историята имаше 445 дни
Как се е случило тогава?
Ако мислите, че сте слаби в математиката и отчитането на времето, помислете какво е било да живеете през първи век пр.н.е., когато римският календар е излязъл извън контрол толкова много, че е било невъзможно да се проследят сезоните.
Хората, живели през 1-ви век пр. н. е., са имали трудни времена, когато се е стигнало до предсказания от календара „сезон“ за прибиране на реколтата, тъй като вместо узрели и готови зеленчуци за ядене, те са били изправени пред семена и корени.
Вероятно е било по-скоро в средата на пролетта, смятат някои историци, тъй като ранният римски календар е станал толкова странен и непокорен, че ключовите етапи и празниците през годината не са отразявали реалността. Ранният римски календар се определял от лунните цикли и от циклите на селскостопанската година, възлизаща на 10 месеца.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Календарът започвал през март, през пролетта и завършвал на 10-ия месец през декември, общо 304 дни и забравяйки за около 61 дни.
Обяснявайки защо са броили дните по този начин, Хелън Париш, професор по история в университета в Рединг във Великобритания, казва: „Двата месеца в годината, когато не се работи на полето, те просто не се броят.“
Вторият крал на Рим, Нума Помпилий, решил да промени календара през 731 г. пр. н. е., за да покрие зимния период, добавяйки около 51 дни към календара - иначе известни като януари и февруари. Той добавил допълнителен ден поради суеверия за четните числа, разтягайки годината до 355 дни.
И все пак, дори и с „този усъвършенстван календар“, Периш казва, че той бързо се разминавал със сезоните и около 200 г. пр. н. е. почти пълно слънчево затъмнение било наблюдавано в Рим на 14 март, но е записано тогава на 11 юли.
След това императорът и свещениците в Рим вмъкнали допълнителен месец, Мерцедоний, за да се опитат да върнат календара към сезоните, но не се e получило.
И така, когато Юлий Цезар дошъл начело, той се заел да коригира календара, за да се приведе в съответствие с въртенето на Земята около оста й (по дни) и нейната орбита на Слънцето (по години). Това не била лесна задача, тъй като Цезар в крайна сметка ни даде най-дългата година в историята от 445 дни въз основа на съвета на астроном.
Той добавил два други месеца, един от 33 дни и друг от 34, разтягайки календара до най-дългия досега с 15 месеца.
Така година 46 пр.н.е., стана известна още като „годината на объркването“.
За щастие, двата нови месеца, Мерцедоний и практиката за добавяне на „междинни месеци“ бяха оставени и календарът беше пренастроен към този, който признаваме днес, благодарение на папа Григорий, който пое отговорността за това през 1582 г.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
