"Уестингхаус" сключи първия си договор с български доставчик за двата нови реактора в АЕЦ "Козлодуй"
Какво включва споразумението?
Средната заплата в Сърбия достига 916 евро, но ръстът на доходите се забавя
Свят
Също така сръбското правителство планира да увеличи минималната заплата два пъти в рамките на четири месеца
Средната работна нетна заплата в Сърбия през май достига 107,705 сръбски динара (около 916 евро), докато средното брутно възнаграждение възлиза на 148,930 динара (около 1,266 евро). Въпреки номиналното повишение реалният ръст на възнагражденията се забавя до 3.6% на годишна база, след като през април бе отчетено увеличение от 8.7%.
Планирани повишения на минималната заплата
Сред икономическите анализатори в Сърбия преобладават очаквания за ускоряване на инфлацията през следващите месеци, но реалните доходи ще останат устойчиви благодарение на планираните увеличения на заплатите в публичния сектор и на минималната работна заплата. Синдикатите в страната вече са се договорили за увеличение на минималната заплата с 9.4% от октомври, като правителството предлага допълнително повишение с още 10.1% от януари 2026 г. Това е рядко срещано междинно повишение, договорено между синдикатите и правителството, което има потенциала да окаже сериозно въздействие върху доходите, потреблението и бюджета.
Тези мерки са насочени към стимулиране на вътрешното потребление, което се очаква да остане основен двигател на икономическия растеж през 2025 г. Фискалният ефект от увеличението на минималната заплата обаче ще бъде двупосочен. От една страна, повишените възнаграждения ще увеличат приходите от осигуровки и данъци върху доходите, а също и от ДДС чрез по-високо потребление.
От друга страна, това ще създаде натиск върху разходите – особено ако се наложи корекция на социални помощи и обезщетения за безработица. Увеличението на необлагаемия минимум също ще доведе до известни загуби в приходите.
Влияние върху бюджета и икономиката
Очаква се вдигането на минималното възнаграждение да увеличи данъчните приходи чрез по-високи осигуровки и разходи за потребление, но също така да създаде натиск върху разходите в частния сектор, както и върху системата за социално подпомагане. Увеличението на необлагаемия минимум също ще доведе до загуби в бюджетните приходи.
Въпреки това бюджетният дефицит за периода януари-май е 72.1 млрд. динара (около 613 млн. евро), което е по-добро от планираното с 119.4 млрд. динара (около 1.01 млрд. евро) – сигнал, че правителството вижда пространство за подобни мерки. Очакванията са, че потреблението на домакинствата ще остане ключов двигател на икономическия растеж в Сърбия и през тази година въпреки по-бавния ръст на реалните заплати, Заплатите продължават да са водещ фактор за вътрешното потребителско търсене, което от своя страна поддържа стабилността на икономиката дори при по-високи цени.
Инфлационен натиск
Увеличението на минималната заплата ще има и инфлационен ефект. Предимно ще се усети натиск върху заплатите в частния сектор, което може да доведе до повишение на цените на услугите. Засега обаче нито правителството, нито централната банка на Сърбия са представили конкретни оценки за влиянието върху инфлацията.
Очаква се повече яснота да има при представянето на проектобюджета за 2026 г. или при публикуването на обновените макроикономически прогнози на централната банка, които ще излязат по-късно през август.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
