
Защо в самолета се поддържа по-ниска температура?
Ето какво разказва стюардеса
Турското кафе никога не се пие на крак, то изисква внимание както от приготвящия, така и от госта
Турското кафе трудно може да се нарече „просто напитка“. То е много повече – ритуал, социално събитие, символ на гостоприемство и връзка между хората. С почти 500-годишна история, този вид кафе днес е признат от ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство на Турция.
Корените му започват със мистиците в Йемен през 15-ти век, които го използвали, за да останат будни по време на дълги молитви. Истинското му културно и политическо значение се разгръща след 1538 г., когато кафето попада в Османската империя чрез завоеванията на султан Сюлейман Великолепни. Скоро след това, в Константинопол (днешен Истанбул), кафенетата започват да оформят градския живот и да променят представите за свободно време и обществено взаимодействие, пише CNN.
Кафето бързо се превръща в неразделна част от османския живот, но пътят му не е лишен от противоречия. Историята показва, че кафенетата често са били възприемани като противоречиви пространства. Те се разглеждали като заплаха от религиозни и политически авторитети – места, където се разискват радикални идеи и се критикува властта.
Не само в Османската империя, но и в други части на света, включително в Мека и Лондон, кафето временно било забранявано. И все пак тези културни центрове не само устояват, но и се разпространяват. В Лондон, например, първото кафене отваря врати още през 1652 г. благодарение на човек, който пренася традицията директно от турския Измир.
Уникалният начин на приготвяне е това, което прави турското кафе наистина специално. Използва се малка медна или месингова тенджерка с дълга дръжка, нариана още джезве, в която кафето се „готви“ бавно във вода, вместо да се запарва или изтича под налягане, както при еспресото. Този процес създава гъста, нефилтрирана напитка с характерна пяна отгоре. Питието се сервира горещо, придружено от чаша вода за прочистване на небцето и парченце локум, което балансира горчивината. Но турското кафе не се пие на крак – то е бавен, спокоен ритуал, който изисква време и внимание, както от приготвящия, така и от госта.
Ритуалността около турското кафе далеч не се изчерпва с пиенето му. След като чашата бъде изпита, следва още един древен обичай – тасеографията, или гадаенето от утайката. Чашата се обръща върху чинийката, оставя се да се охлади, и формите в утайката се разчитат символично. Макар че гадаенето не е част от ислямската догма, този обичай се приема като игрив и социален акт, често свързан с разказване на истории и пожелания за щастие.
Турското кафе е също така дълбоко вплетено в социалните и семейните ритуали на турското общество. По време на сватовете например, бъдещата булка приготвя кафе на младоженеца и умишлено го осолява. Реакцията на мъжа служи като своеобразен тест за търпение и добродетели. Но извън традициите и обичаите, турското кафе играе още една роля, като начин за свързване. Когато турците казват: „Хайде да пием кафе“, те не канят просто на напитка, а на доверителен разговор, споделяне на радост или мъка.
Днес турското кафе остава е все така популярно в Турция и на Балканите. Според някои това се дължи на автентичността и традицията, а други смятат вкуса за ненадминат. Независимо дали заради вкуса или социалния елемент, турското кафе продължава да вълнува и вдъхновява – дори когато е горчиво, то оставя сладък отпечатък върху културната памет на света.
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Ето какво разказва стюардеса
В статия по темата българският курорт е описан като „Перлата на Черно море“
Ако искате да пестите и харчите разумно, тази статия е за вас