В каква валута ще са промоциите в магазина, когато приемем еврото и как ще се връща ресто?
Кога левът ще престане да бъде средство за плащане?
Опасенията за криза в еврозоната се завърнаха
Доходността по десетгодишните държавни облигации на страни от Южна Европа рязко се повишава
Европейската централна банка свика извънредна среща миналата сряда, изправена пред опасения за пазарите. Инфлацията в Европа променя всичко и пазарите отчитат това.
Този път трусът се усеща най-силно в Италия. Страната е най-големият пазар на държавни облигации в Европа, а не Гърция. Съотношението на дълга спрямо БВП на Италия е по-висок от този през 2010 г. на ниво от близо 150%. Когато нивата на дълга са значително по-високи от тези на БВП, промените в лихвените проценти по държавния дълг доминират над фискалните сметки. Доходността по 10-годишните италиански ДЦК се повиши от 0,5% през септември миналата година до 4% миналата седмица. Нито една оценка за тенденцията на растежа в Италия не се доближава до 4%.
След като други централни банки отдавна решиха да променят лихвените проценти поради високите нива на инфлация, гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард най-накрая се ангажира с перспективата за първо увеличение на лихвите през юли.
Минусовите лихвени проценти трябва да останат в миналото, а програмите за изкупуване на държавни облигации да бъдат прекратени. Това изглежда така, сякаш ЕЦБ иска да се бори с инфлацията, която през май се ускори до 8,1% в еврозоната
Някои анализатори вече говорят за буря, която заплашва Европа, защото наред с лихвените проценти се завърнаха и опасенията за криза в еврозоната. Доходността по десетгодишните държавни облигации на страни от Южна Европа рязко се повишава. В началото на годината лихвените проценти, които държавите трябваше да платят, за да рефинансират облигациите си, в някои случаи все още бяха под 1%.
Европейците си правят лоши асоциации. Те са свързани с далечната вече 2012 г., когато световните финансови пазари изведнъж загубиха доверие в устойчивостта на дълга на южноевропейските държави от еврозоната и спекулантите направиха високи залози за държавни фалити и срив на еврото.
Ако по онова време държавният дълг на страните от еврозоната все още бе 9 трлн. евро, днес той е 12,4 трлн. евро, което се дължи главно на постоянните правителствени програми за подпомагане.
Само от избухването на пандемията от коронавируса в началото на 2020 г. насам държавите от еврозоната са поели нов дълг в размер на почти 2,5 трлн. евро.
Войната в Украйна също генерира скъпи програми за превъоръжаване. Необходими са инвестиции за милиарди евро, за да се освободи Европа от зависимостта си от руските доставки на нефт и газ, която самата тя си причини. В същото време държавите работят в посока облекчаване на гражданите си от натиска на инфлацията.
Както и през 2012 г., в Европа отново се задават фундаментални въпроси, но се посочват и няколко причини, поради които еврозоната днес е по-устойчива, отколкото в началото на миналото десетилетие.
На първо място вече не съществуват огромните макроикономически проблеми от миналото. Второ, лихвеното бреме в бюджетите на всички държави от еврозоната е на най-ниското си ниво от половин век. И трето, налице са новите институции, които осигуриха сигурността на еврозоната.
Това, което признават експерти е, че европейската икономика е в трудни времена. Държавите от еврозоната ще трябва да се върнат към „по-предпазлива политика на разходите. И все пак, опасенията от нова криза на еврото са силно преувеличени, но в средносрочен план правителствата трябва да обърнат внимание и да намалят нивата на дълга си.
