Българското село с каменния "Титаник"
Ето кое е това село
Най-големият подземен град в света: 18 етажа дълбочина, дом на 20 000 души
Свят
Вижте как изглежда подземният град
Издълбани от вятъра комини се издигат от прашните долини на Кападокия. Бледорозовите и меденозелени скали блестят на слънцето, а призори балони с горещ въздух се реят над каньоните, оформени от древни вулкани. Туристите следват пътеки през този почти сюрреалистичен пейзаж, без да подозират, че под краката им се крие друг, още по-зашеметяващ свят.
На повече от 85 метра под повърхността се намира цял подземен град – Деринкую. Скрит от погледа в продължение на векове, той е бил в почти постоянна употреба хиляди години. Това не е било временно убежище или случайна пещерна система, а напълно функциониращ град, способен да поддържа живота на хиляди хора с месеци, пише Би Би Си.
ВИЖТЕ КАК ИЗГЛЕЖДА ПОДЗЕМНИЯТ ГРАД ОТВЪТРЕ:
Деринкую
+ 12
Най-големият подземен град в света
Снимка:
iStock
Деринкую е най-големият разкопан подземен град, познат днес. Със своите 18 етажа дълбочина той се спуска по-дълбоко от съвременен небостъргач. Под Кападокия се простира сложна мрежа от тунели, камери и помещения, която някога е била дом на до 20 000 души.
Първоначално известен като Еленгубу, градът е оформян и разширяван от различни цивилизации. Фригийците, персите и по-късно византийските християни са оставяли своя отпечатък през вековете. Последната му глава се пише в началото на XX век, когато кападокийските гърци напускат региона по време на Гръко-турската война и изоставят подземния град почти за една нощ.
Археолозите смятат, че Деринкую не е бил изолиран. Напротив, той вероятно е бил част от мрежа от над 200 по-малки подземни града, свързани помежду си под Анадолските равнини.
Откритие по случайност
Снимка:
iStock
След векове на забрава Деринкую е преоткрит едва през 1963 г. и то напълно случайно. Местен жител, ядосан от кокошки, които постоянно изчезвали в пукнатина в дома му, решил да провери какво се крие зад нея. По време на ремонт той открил тъмен проход зад стена, който се оказал един от над 600-те входа към подземния град, много от които са скрити в частни домове.
Последвалите разкопки разкриват подземен свят с жилищни помещения, складове за храна, конюшни, параклиси, училища и винарни. През 1985 г. Кападокия и нейните подземни градове са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Геология, превърната в архитектура
Снимка:
iStock
Уникалната геология на Кападокия е направила възможно изграждането на подобна подземна цивилизация. Меката вулканична скала - туф е лесна за издълбаване, но достатъчно стабилна, за да издържа тежестта на цели подземни нива. Сухата почва и липсата на подпочвени води допълнително улесняват дълбоките изкопи с помощта на примитивни инструменти.
Произходът на Деринкую остава частично загадка. Някои историци смятат, че първите нива са били издълбани от хетите около 1200 г. пр.н.е., докато търсели защита от нашествия. По-голямата част от разширяването обаче се свързва с фригийците, цивилизация от желязната епоха, известна със скалната си архитектура. Век след век различни народи адаптират града към своите нужди, превръщайки го в многопластов архив на човешкото оцеляване.
Живот под земята
Основната функция на Деринкую е била защитата. Кападокия се е намирала на кръстопътя на империи и често е била обект на нападения. Подземният живот е осигурявал безопасност, когато селищата на повърхността са били застрашени. По време на византийската епоха, особено през VII век, градът достига своя разцвет.
Тесните коридори принуждавали нападателите да се движат един по един, а масивните кръгли каменни врати можели да бъдат затваряни отвътре. Малки отвори в тях позволявали на защитниците да атакуват, без да се излагат на опасност.
Животът под земята обаче не бил лесен. Хората разчитали на светлината на факли, съхранявали отпадъците в запечатани глинени съдове и отделяли специални места за погребения. Въпреки това градът бил добре организиран: добитъкът се държал близо до повърхността, а по-дълбоките нива били предназначени за жилища, училища и общи пространства. Намерени бъчви и амфори свидетелстват за производство на вино и подготовка за дълъг престой под земята.
Въздух и вода – ключът към оцеляването
Снимка:
iStock
Една от най-впечатляващите характеристики на Деринкую е вентилационната му система. Повече от 50 вертикални кладенеца осигурявали постоянен приток на свеж въздух, дори когато входовете били затворени. Дълбок кладенец снабдявал града с чиста вода и можел да бъде изолиран от повърхността, за да се предотврати отравяне.
Тези инженерни решения показват, че въздухът и водата са били в основата на първоначалния дизайн. Без тях животът под земята в такъв мащаб би бил невъзможен.
Наследство под земята
Историята на Деринкую приключва през 1923 г., когато последните му жители го напускат. Десетилетия наред той остава мълчалив под самодивските комини, познат само на земята над него. Днес посетителите могат да се спуснат в тесните му проходи и да усетят клаустрофобичната реалност на подземния живот.
Това, което някога е било място на страх и оцеляване, днес е символ на човешката изобретателност. Под красивата повърхност на Кападокия Деринкую напомня, че някои от най-впечатляващите постижения в историята не са издигнати към небето, а са издълбани дълбоко в земята.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
