Кои страни са най-засегнати от прекъсването на доставките на природен газ?
Министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби предупреди, че войната в Близкия изток може да срине икономиките по света
Иранските атаки доведоха до спиране на производството на втечнен природен газ (LNG) в Катар и до сериозни смущения в корабоплаването през Ормузкия проток. Това повдига въпроса кои държави от Европейския съюз биха могли да бъдат най-силно засегнати. Макар Европейската комисия да твърди, че към момента няма непосредствен недостиг на газ, холандският бенчмарк TTF – основният ценови ориентир за природния газ в Европа – се повиши рязко през последните дни, предава Еuronews.
Министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби предупреди пред Financial Times, че войната в Близкия изток може да „срине икономиките по света“, като забави растежа и повиши разходите за енергия заради недостиг на ресурси. Той подчерта, че дори конфликтът да приключи веднага, на страната ще ѝ трябват „седмици до месеци“, за да възстанови нормалните доставки след затварянето на комплекса за износ на LNG Рас Лафан, който бе ударен от ирански дронове. В същото време ЕС навлиза в решаващ период за попълване на газовите си резерви преди следващата зима, като нивата на съхранение са около 30%.
Снимка:
iStock
Настоящата ситуация съживява спомените за енергийния шок от 2022 г., предизвикан от руската инвазия в Украйна, макар че Европа днес е по-добре подготвена благодарение на по-диверсифицирани доставки. Европейската комисия вече свика извънредни координационни групи и заяви, че засега доставките се поддържат стабилни благодарение на втечнения природен газ от САЩ и норвежкия тръбопроводен газ. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта и значението на увеличените доставки от Азербайджан през Южния газов коридор.
Някои държави в ЕС обаче са по-уязвими от други, тъй като са големи вносители на втечнен природен газ, разчитат силно на доставки от Катар или разполагат с по-ниски резерви. Най-големите вносители на LNG в съюза са Франция, Испания, Италия, Нидерландия и Белгия. Сред тях Италия и Белгия са изложени на най-голям риск, тъй като около 30% от LNG вноса на Италия и около 8% от този на Белгия идват от Катар. Полша също може да бъде засегната, тъй като около 17% от нейния газов внос през 2025 г. е дошъл от същия източник, а Белгия разполага и с по-ниски от средните за ЕС нива на газови резерви.
В същото време други държави изглеждат по-добре защитени от настоящите сътресения. Португалия например не е получавала газ от Близкия изток от 2020 г. и разчита основно на доставки от Нигерия и САЩ, като поддържа нива на съхранение над 76%. Испания също е в по-стабилна позиция благодарение на по-диверсифицираните си източници и резерви около 56%.
Въпреки това Брюксел е готов да задейства механизми за солидарност, ако кризата се задълбочи, включително мерки за намаляване на търсенето, съвместни покупки на LNG и финансова подкрепа за най-засегнатите държави. Експерти подчертават, че дългосрочното решение остава ускоряването на прехода към възобновяеми енергийни източници и намаляването на зависимостта от вносни изкопаеми горива.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
