
Част от майките остават без обезщетение по време на майчинство - ето защо
Мярката бе въведена с цел ограничаване на злоупотреби
81,5% от разликите между страните се обясняват с нивото на участие в работната сила
През последните десетилетия жителите на Европа живеят все по-дълго, а паралелно с това нараства и времето, което прекарват на работа. Според данни на Евростат за 2024 г., средно очакваната продължителност на трудовия живот в Европейския съюз достига 37,2 години – с 2,4 години повече спрямо 2014 година, предава Еuronews.
Въпреки този общ възходящ тренд, разликите между отделните държави остават сериозни – варират от едва 32,7 години в Румъния до цели 43,8 години в Нидерландия. Ако включим и страни извън ЕС като Турция и Исландия, различичта стават още по-осезаеми – от 30,2 до 46,3 години.
Най-дълъг трудов стаж отчитат северните държави – Исландия (46,3 г.), Нидерландия (43,8 г.), Швеция (43 г.), Дания (42,5 г.) и Норвегия (41,2 г.). Скандинавският и западноевропейският модел се отличават с добре развити икономики, стабилни социални системи и политики, които стимулират участието в пазара на труда. Германия (40 г.), Ирландия (40,4 г.) и Швейцария (42,8 г.) също попадат в челната десетка. Въпреки това, не всички западноевропейски страни следват този модел – Франция, Белгия и Люксембург са по-близо до или под средното за ЕС. Великобритания, чийто последен достъпен показател от 2018 г. е 39,2 години, вероятно също е отбелязала ръст.
Ситуацията в южната и източната част на Европа е далеч по-фрагментирана. Португалия (39,3 г.) и Малта (39 г.) се доближават до показателите на Западна Европа, докато Италия (32,8 г.), Гърция (34,8 г.) и Испания (36,5 г.) остават на по-ниски позиции. В Източна Европа наблюдаваме също разнопосочни резултати – от умерената стойност в Унгария (37,4 г.) до най-ниската в ЕС – Румъния с 32,7 години. България също е под средното с 34,8 години. Балканските и югоизточноевропейски страни, повечето от които са кандидатки за членство в ЕС, показват още по-кратки трудови периоди – Северна Македония (31,5 г.), Черна гора (32,1 г.) и Турция (30,2 г.).
Според проф. Мориц Хес от Университета по приложни науки в Нидеррайн, причините са както икономически, така и институционални. Наличието на работни места, търсенето на работна ръка и възможностите за професионално развитие играят решаваща роля. Освен това структурата на пенсионната система е от огромно значение – държавите с по-висока официална пенсионна възраст и ограничени възможности за ранно пенсиониране поддържат по-дълъг трудов живот. Не на последно място, социалната нагласа към възрастните работници – например липсата на ейджизъм – също насърчава по-дълъг професионален път.
Допълнителни фактори, които оформят картината, са моделите на домакинствата (единичен или двоен приносител на доход), семейните отговорности и достъпът до социални услуги. В държави с по-равномерно разпределение на семейните и трудовите роли, като тези в Скандинавия, хората – включително жените – остават по-дълго на работа.
Според Евростат, около 81,5% от разликите в продължителността на трудовия живот между страните се обясняват с нивото на участие в работната сила. Там, където повече хора са заети – особено жени и възрастни – трудовият стаж логично е по-дълъг. Това обяснява защо страни с по-ниско равнище на заетост, като Турция и някои балкански държави, остават в дъното на класацията. В същото време редица европейски държави вече вземат мерки за увеличаване на пенсионната възраст. Прогнозите на ОИСР сочат, че до 2060 г. тя ще достигне средно близо 67 години в ЕС, а в някои страни дори ще премине 70.
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Мярката бе въведена с цел ограничаване на злоупотреби
Любимите „играчки“ на пищната Джорджина се оценяват на 5 млн. евро
Целта е да се насърчи туризма в по-отдалечените райони