Номиналният държавен дълг достигна 61,4 млрд. лв. в края на 2025 г.
Размерът на фискалния резерв е 17 467,0 млн. лв.
Свят
Ето защо
Генералният директор на Европейската асоциация за управление на фондове и активи обясни защо европейците пропускат най-голямата си възможност за натрупване на богатство.
Държането на свободни средства в спестовни сметки остава обичайната практика за повечето европейци, особено в сравнение с американците, като парите стоят бездейни и губят стойност заради инфлацията. Колко сериозно е предизвикателството да се насърчат инвестициите между поколенията на континента?
Генералният директор на Европейска асоциация за управление на фондове и активи (EFAMA) Танги ван дер Верф заяви пред „Евронюз“, че мащабът на проблема е поразителен.
„Едва около 26% от домакинствата в ЕС съобщават, че някога са притежавали инвестиционен продукт като фондове, акции или облигации (Евробарометър 509), докато през последните три десетилетия над 50% от домакинствата в САЩ декларират инвестиции на фондовия пазар (проучване на Галъп). Ако се вземе предвид, че средно диверсифицирано портфолио от фондове би нараснало с над 50% в периода 2014-2023 г. (Европейски орган за ценни книжа и пазари), значително изпреварвайки инфлацията, става ясно колко голям потенциал за натрупване на богатство европейците оставят неизползван“, каза той, цитиран от БГНЕС.
Ван дер Верф посочи няколко причини, които обясняват защо европейците предпочитат спестяването пред инвестирането, сред които данъчната среда, финансовата грамотност, склонността към риск и пенсионните системи.
„Липсата на достатъчни данъчни стимули често е ключов фактор, който отличава страните с високи нива на инвестиции от тези без такива. Много държави от ЕС страдат и от ниска финансова грамотност и отсъствие на инвестиционна култура. Поколения европейци са израснали с очакването държавата да се грижи за тях след пенсиониране - нещо, на което вече не може да се разчита изцяло. Това фалшиво чувство за сигурност не насърчава хората да поемат контрол върху финансовото си бъдеще и да погледнат отвъд банковите депозити. Корпоративните и частните пенсионни схеми са слабо развити в много страни от ЕС, което също допринася за ниското участие на дребните инвеститори на капиталовите пазари“, допълни той.
Относно тенденциите през последната година (2025-2026), които показват промени в поведението или апетита към риск на индивидуалните инвеститори в страните от ЕС, генералният директор на EFAMA отбеляза, че огромната популярност на борсово търгуваните фондове (ETF) и инвестициите в диверсифицирани индексни фондове, в комбинация с дигитални брокерски платформи за покупка, е помогнала за увеличаване на дребните инвестиции в редица държави.
„Всичко това направи решението за инвестиране по-просто, по-евтино и по-достъпно за много домакинства. Влиянието на социалните мрежи също е значително, особено сред младите инвеститори, които лесно се насочват към по-рискови „активи“ като криптовалутите. Това е още една причина финансовото образование да бъде приоритет от ранна възраст“, подчерта той.
Връщайки се към въпроса защо по-малко европейци предпочитат да държат парите си в банката и да губят от инфлацията, вместо да се възползват от сложната лихва, Ван дер Верф изрази убеждението, че това е по-скоро въпрос на инерция, отколкото на осъзнат избор.
„Хората се притесняват, че ако предприемат нещо, ще допуснат грешка и ще загубят трудно спечелените си пари. Затова не правят нищо и ги оставят в банковата сметка, където се възприемат като сигурни. По-доброто финансово образование би помогнало да се разбере цената на пропуснатите ползи от неинвестирането. В дългосрочен план добре диверсифицираните портфейли носят устойчиви доходи и предпазват богатството от изяждане от инфлацията. В много страни от ЕС съществува и културно табу върху обсъждането на пари, дори в рамките на семейството, което със сигурност не помага. Финансовото образование трябва да започва у дома. Най-добрата инвестиция, която човек може да направи, е в собственото си финансово образование“, каза той, като добави, че повишената финансова грамотност изгражда доверие и разбива често срещани заблуди, включително схващането, че инвестирането е само за богатите. Прекомерната сложност на настоящите инвестиционни процеси също допринася хората да остават при банковите депозити.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Размерът на фискалния резерв е 17 467,0 млн. лв.
Общата стойност на получените средства възлиза на 42 621 евро
През ноември миналата година авиокомпанията пусна и директен маршрут между Истанбул и Куала Лумпур