Огафарм: Когато аптеката е на 30 км – как живеят хората без достъп до лекарства

За много хора аптеката е нещо, което приемат за даденост – на няколко минути разстояние, с бърз достъп до лекарства и съвет от фармацевт. В малките населени места в България това все по-често не е реалност.

В редица региони хората разчитат на една аптека за няколко населени места – а понякога и на нито една. Това означава пътуване, изчакване и несигурност в ситуации, в които времето често има значение.

От Огафарм споделят, че този проблем не е нов, но става все по-видим с годините – особено в райони с намаляващо население и ограничен достъп до здравни услуги.

Когато аптеката изчезне, проблемът остава за хората

Затварянето на една аптека в малък град или село не означава просто по-малък избор. То означава, че хората губят най-близката си точка за достъп до лекарства.

В практиката това води до ситуации, в които:

• възрастни хора трябва да пътуват десетки километри
• лечението се отлага, защото няма как да се стигне навреме
• близки и роднини поемат ролята на посредници

Това е реалност, която рядко попада в публичното пространство, но засяга ежедневието на хиляди хора.

Проблемът не е липсата на нужда, а липсата на условия

В тези региони нуждата от лекарства не намалява – напротив. Населението е по-застаряващо, а хроничните заболявания са по-чести.

И въпреки това аптеките намаляват.

Причината, според практиката на Огафарм, не е в липсата на пациенти, а в трудността да се поддържа дейността.

Липсата на фармацевти променя всичко

Един от най-големите проблеми е недостигът на кадри.

Както казва Огнян Огнянов от Огафарм:
„Основната причина е липсата на кадри.“

Без магистър-фармацевт аптека не може да функционира. А в малките населени места намирането на такъв специалист често се оказва невъзможно.

Това означава, че дори при желание за разширяване, реализацията остава ограничена.

Между нуждата и реалността

В много населени места хората активно търсят аптека и дори канят фармацевти да открият обект при тях.

Реалността обаче е по-сложна. Поддържането на аптека изисква инвестиции, организация и постоянен ресурс.

В села с няколкостотин или дори хиляда жители това често не е икономически устойчиво.

Регулации, които не правят нещата по-лесни

Освен кадровите и икономическите фактори, аптеките се сблъскват и с административна тежест.

По думите на Огнян Огнянов:
„Изискванията непрекъснато се увеличават, вместо да ни облекчават.“

Това означава повече процеси, повече време и по-сложно управление – неща, които се усещат още по-силно в по-малки обекти.

Възможни решения, които все още чакат

Съществуват идеи, които биха могли да подобрят достъпа до лекарства – мобилни аптеки, обслужване на няколко населени места от един фармацевт, по-гъвкави модели на работа.

Част от тях се обсъждат от години, но все още не са широко приложени.

В същото време нуждата от такива решения става все по-очевидна.

Един по-тих, но реален проблем

Темата за достъпа до лекарства рядко е водеща в публичния дневен ред. Но за хората извън големите градове тя е ежедневие.

Аптеката там не е просто удобство – тя е връзка със здравната система.

А когато тази връзка се прекъсне, последствията не се измерват в статистика, а в реални човешки ситуации.