Пивоварният бранш очаква срив

Опасенията са, че хиляди хора, свързани с производството и доставките на бира, може да бъдат засегнати

Със затварянето на заведенията за обществено хранене заради коронавируса, биреният пазар директно се е свил с 20%, като опасенията на бранша са, че ограничената икономическа активност в страната може да срине бизнеса на българските пивовари до нива, каквито не са виждани от десетилетия. За това предупреждават от Съюза на пивоварите в България.

В своята позиция те подчертават, че основна грижа на работодателите в момента е запазването на човешките ресурси и за целта са необходими навременни и гъвкави мерки.

Колко души работят в сектора?

• 2150 човека са пряко ангажирани в производството на пиво и малц
• Над 9000 души са в свързаните сектори на доставчиците

БСК: Едва 8% от работодателите са склонни да се възползват от мярката "60/40"

Преобладаващият процент от работодателите, които ще се възползват от нея, са с персонал до 10 души

Къде е най-тежкият удар?

• Главен проблем в момента е спирането на сектор ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафенета)
• В европейски мащаб в заведенията, ресторантите и кафенетата се изпива 1/3 от произвежданата бира, но стойността на продажбите представлява 65% от целия бирен пазар
• В ХоРеКа у нас са ангажирани над 20 000 души

Какво ще стане, ако кризата продължи?

• Опасенията са за връщане до нивата от кризисната 2014 г., т.е. до най-ниските равнища от 20 години насам
• Това би означавало между 17 и 25 млн. лв. по-малко приходи в бюджета
• Минимум 25% от работещите в секторите на доставчиците и клиентите ще останат без работа
• Вече има намаляване на продажбите и през магазинна мрежа

Кризата на бирения пазар не е само у нас. „Пивоварите на Европа“ призовават с писмо до европейските институции за спасителни мерки, които да защитят милионите заети в производството, дистрибуцията и търговията в Евопа.

Как може да бъде подпомогнат пивоварният сектор в ЕС?

• С подкрепящи национални финансови политики, включващи краткосрочно отлагане на  плащания на данъци и социални осигуровки и целево понижение на ДДС и акциза в средносрочен план с цел да се подпомогне възстановяването и създаването на работни места;
• Минимална нетна компенсация на заплатите (напр. от 90%) от държавата за служителите в породена от кризата директна безработица;
• Грантове и заеми, включително чрез пренасочване на структурни фондове, които да поставят ресторантьорския и хотелиерски бизнес в основата на новата програма за икономически стимули на ЕЦБ, плюс извънредни мерки за държавно подпомагане, с които да се компенсират загубените приходи по Договора за функциониране на ЕС, чл. 107 (2) (b);
• Адекватно застрахователно обезщетение в случай на принудителното закриване или загуба на неупотребена наличност на стоки и материали.
• В отговор на коронавируса, да се организира инициатива за инвестиции със заеми за ликвидност при минимални бюрократични пречки и нулева лихва с цел да се избегне сриването на стабилни компании. От друга страна, да бъдат дадени гъвкави условия за изплащане на заемите, така че фирмите да могат да възстановят финансовите си резултати, преди да започне изплащането.