Как психологията на доверието влияе върху ефективността на екипа?

Днес продължаваме с поредицата "Мъдрост в бизнеса", в която д-р Антонина Кардашева разяснява важни неща и дава ценни съвети от областта на психологията в бизнеса.

Някои бизнес лидери все още пропускат осъзнаването, че всяка успешна организация от хора или екип се изгражда от един невидим психологически капитал, който определя дали хората ще работят заедно като общност или просто ще съществуват в една организационна структура чрез поредни номера във финансовата ведомост. Тези лидери много по-често са фокусирани върху стратегии, технологии, процеси, капитали и иновации. Те игнорират даже фактът, че психологическият капитал на ефективните екипи, който координира финансовия е доверието. Доверието е базисен емоционално-когнитивен актив на човека, зараждащ се не просто от междуличностна симпатия или добронамереност. То е свързано с вярата в другите, както и чувството, че човек заслужава да му се доверят. Доверието е все още актуален фундаментален психологически фактор на бизнес средата, в която хората могат да бъдат автентични, да поемат отговорност, да споделят идеи без страх от унижение или отхвърляне. Именно тази среда определя качеството на взаимодействията и в крайна сметка – ефективността на екипа.

Доверието като психологически договор в бизнес среда

Всеки екип функционира ефективно на две нива ако е спазен принципа на реципрочност: Първото – формално организационно оперативно ниво – длъжности, правила, процедури и показатели за изпълнение. Второто – емоционално психологическото ниво – невидимите очаквания между хората, техните личностни характеристики, вярвания, ценности, емоции, нагласи. През перспективата на емоционалната интелигентност, доверието е психологическата точка на съвместимост между двете нива или мостът между тях. Доверието възниква тогава, когато има съответствие между заявените ценности и реалното поведение на организацията.

Защо служителите напускат мениджърите, а не компаниите

Доверието като емоционален процес се изгражда дълго. То започва в ранна детска възраст от чувството на обич на родителя и навигира всеки човек през годините на израстването му чрез регистриране на последователност между думи и действия - на приятели, семейство, учители, колеги, мениджъри. В житейски план доверието е индикатор за емоционална зрялост и способност за разбиране на другия, усещане за награждаваща комуникация вместо санкциониращо отношение.

В организационна професионална среда доверието не възниква случайно, то създава усещане за психологическа сигурност – фундаментална предпоставка за ефективна екипна работа. Когато членовете на екипа имат възможност да работят в реципрочност на двете нива, те инвестират повече ентусиазъм, инициативност и креативност в работата си. Когато това доверие липсва, голяма част от психичния ресурс се насочва към самозащита, предпазливост и контрол върху риска.

Защо доверието в екипа може да повиши ефективността?

1. Доверието управлява комуникацията

В екипи с високо ниво на доверие информацията е достъпна за всички. Хората не крият проблеми, не филтрират прекомерно мнението си и не се страхуват да задават въпроси – чрез критично мислене те заедно достигат до ефективни решения. При екипи с изградено високо ниво на доверие конфликтните взаимодействия подпомагат конструктивните решения без да ги лимитират.

2. Определя стресовия толеранс на работното място

Доверието управлява ефектите от връзката между психичния стрес и организационното функциониране. В среда на доверие хората изпитват по-малко тревожност и по-рядко възприемат колегите си и лидера като заплаха. Така те са по-спокойни, мотивирани, оптимистични, концентрирани и творчески ориентирани. Това е особено важно за служители, които поставят психичното здраве, благополучие и баланса между работа и личен живот сред своите основни приоритети.

3. Стимулира иновациите

Новите идеи в бизнеса могат да имат много висока стойност за екипа. Никой не предлага нестандартни решения, ако очаква критика, подигравка или се страхува от неуспех. Доверието създава пространство за контролирано експериментиране и учене чрез опит. То позволява на хората да мислят смело и да изразяват различни гледни точки, което е критично важно за иновациите и адаптивността на хората в организациите.

4. Повишава ангажираността

В свят, в който служителите от поколението Z търсят смисъл, развитие и автентичност, доверието вече не е привилегия на добрата организационна култура. То създава връзка между личните ценности на служителя и мисията на организацията. Доверието е емоционален процес на ангажираност към работата. Защо? Защото служителят започва да вярва на своя лидер и колегите от екип си, когато възприема работата си като значима част от общия екипен успех, но и смислена за себе си. Тогава мотивацията не се активира единствено от възнаграждението, а от чувството за принадлежност, смисъл и бъдеща желана реализация в организацията. Това поколение познават своите чувства и разчитат на мъдростта, идваща от тях. Ако те усещат приемане, уважение и признание - фактори, които стоят в основата на доверието и ангажираността, то такива служители ще са склонни дълго да работят в организациите, защото са психологически свързани. Те даже ще промотират и реферират този бизнес през социалните си профили.

Реалността за съжаление е друга в момента. В доклада „Trust at Work“ на Edelman Trust Barometerсе се посочва, че служителите са значително по-малко склонни да вярват на корпоративните послания и на висшето ръководство. Това разминаване влияе върху представянето, продуктивността и психичното благополучие на работното място. Това е особено важно за Z поколението, което поставя автентичността и прозрачността сред най-важните критерии за доверие към работодателя.

Цената на недоверието

Недоверието рядко се вижда в отчетите, но неговите последствия са осезаеми: по-ниска продуктивност; скрити конфликти; високо текучество; липса на инициативност; емоционално прегаряне; психосоматични оплаквания и закъснения за работа; увеличение на болнични дни; загуба на организационно знание. Много сериозен извод може да се направи: Когато хората не вярват един на друг в екипите си, те започват да работят за собственото си оцеляване вместо за общата цел. Екипът формално съществува, но психологически се разпада.

Жените пренаписват правилата в бизнеса: Нежният пол вече притежава над 40% от компаниите в САЩ

Предприятиятията осигуряват работа на 12,6 милиона души

Успешната формула

Според психология на доверието, ефективният екип не се създава заради съвкупност от компетентности на служителите, иновативни процеси и мениджърски контрол. Истинската устойчивост възниква в среда, в която е култивирано високо ниво на взаимно доверие, уважение, човешко разбиране и психологическа безопасна сигурност. В такава среда доверието не е само емоционална категория, а стратегически ресурс. То превръща групата от специалисти в екип, а екипа – в общност, способна да постига резултати, които надхвърлят сбора на индивидуалните усилия.
Ако разглеждаме доверието през перспективата на особеностите на поколението Z – темата придобива различно измерение. Тези млади специалисти израстват в среда на постоянна свързаност, бърз достъп до информация и възможност да са в доверителна постоянна връзка, особено при Remote Work. Затова младите служители трудно приемат лидерство, основано единствено на позиция, авторитет или контрол. Те очакват прозрачност, системна информираност, открит доверителен диалог и уважение. Когато тези елементи на организационната култура са активни, доверието се превръща в катализатор на висока ефективност. То създава среда, макар и виртуална, в която хората не се стремят да изглеждат перфектни, а да бъдат полезни. Именно тогава възниква истинското учене и устойчивото развитие на тези млади специалисти. Иновациите се раждат в среда, в която има доверително пространство за експериментиране чрез усмивка, емпатия, подкрепа, автентични насърчаващи послания.

Ако управлявате бизнес със служители от поколението Z, то ще е полезно да знаете, че откритата комуникация е очакване, а не привилегия за тях. В ерата на изкуствения интелект, и дигиталните технологии именно доверието към тях остава най-човешкото отношение. То не е абстрактна ценност, а ежедневен критерий, по който оценяват своите лидери, колеги и работодатели. Доверието в бизнеса намалява бариерите, породили се от ежедневни съмнения, слухове и усещане за дистанция между служители и мениджърски екип, като позволява на екипа да реагира по-бързо на промени и предизвикателства.

Бъдещето принадлежи не на компаниите с най-много финансови ресурси, а на тези, които успяват да изградят най-силните човешки връзки. Защото в основата на всяка успешна организация стоят хората. А в основата на всяка силна връзка стои доверието.

*Автор: д-р Антонина Кардашева, психолог, психотерапевт и експерт по емоционална интелигентност