"Забранено е вкъщи да се говори за работа": Какво означва баща ти да ти е шеф (ВИДЕО)

Дъщерите на основателите на "Валиян" за техния сблъсък със семейната компания (ЧАСТ 2)

Нямате представа колко бизнеси в света престават да бъдат семейни или биват закрити с думите: „Не искам да знаят кои са родителите ми. Искам да вървя по мой път“.

Янкул Янков и Валентин Георгиев са от бащите, които са дали избор на децата си дали да продължат професионални си път във „Валиян“ (Valiyan), като постигат голяма успеваемост. Четири от общо 6-те им деца остават да работят в компанията, като всеки от тях открива работата, която му е най-интересна.

„Фирмата е фамилна и ако няма фамилия, няма да има и бизнес“, ни казва Янкул.

Докато правим малка обиколка на производствения цех за мебели на компанията, към Валентин се присъединява неговата дъщеря Кристин, която ръководи проекти в компанията и проследява процесите.

Питаме я дали баща ѝ е строг шеф.

„По-скоро се опитва да ни научи да се справяме сами с проблемите и да не питаме за тяхната помощ. Насърчава сами да взимаме решения, които можем за опита, който имаме. Ако това се води за строго. Да, той е строг“, казва Кристин.

Семействата на Валентин и Янкул са доста различни, но това, по което си приличат, е че не пренасят проблемите от работа у дома.

"От много години, когато се приберем вкъщи изключваме темата „работа“, защото говорим за нея по 8 до 10 часа на ден. Гледаме да говорим за други неща, гледаме филми, четем книги, с по-малката ми дъщеря учим. Тотално е забранено вкъщи да се говори за работа“, казва Валентин.

Онова, в което той влага най-голямо старание, учейки децата си на бизнес е това да управляват персонал.

„Искам да ги науча да мотивират хората да работят, да са супер професионалисти и да ги задържат, както и да са много гъвкави с клиентите“, допълва той.

Само на няколко метра в малка и подредена под конец работилница срещаме Янкул и неговата дъщеря Евгения, която на този етап е на висока позиция в компанията и също управлява проекти, но за нея нещата изобщо не започват толкова лесно.

„Аз се озовах в компанията по наказание. Бях се записала да уча Телекомуникационна информатика. Писна ми, реших да си почина малко и да запиша нещо друго. В този момент баща ми се усети и каза: „Стига си се лутала, идвай тук. Реално сутрин работата ми беше по машините – кантирах, след това следобед на токчета работех в офиса и вечер се учех да конструирам“, ни разказва Евгения.