Как Джордж Сорос печели над 1 милиард долара за ден и става легенда?
Финанси
Днес Сорос е на 94 години, а неговият Quantum Fund десетилетия наред беше сред най-успешните хедж фондове в света
Един-единствен ден превръща Джордж Сорос в легенда. На 16 септември 1992 г. - денят, останал в историята като „Черната сряда“ - мениджърът на хедж фондове печели над 1 милиард долара, докато британското правителство на премиера Джон Мейджър претърпява едно от най-тежките поражения в икономическата си история.
Сорос залага срещу британския паунд и печели. Английската централна банка, която отчаяно се опитва да защити валутния курс, капитулира и е принудена да девалвира паунда. За Великобритания това е унизителен удар по националния престиж, а за Сорос - началото на легендарната му репутация като „човека, който разби Английската централна банка“.
Залогът обаче далеч не е бил хазартен. Сорос и тогавашният му главен стратег Стенли Дракенмилър стигат до извода, че британският паунд е структурно надценен в рамките на Европейския валутен механизъм. Великобритания се бори с висока инфлация и слаб икономически растеж, докато германската Бундесбанк повишава лихвените проценти. Според тях системата не може да издържи дълго.
Сорос заема паунди на стойност около 15 милиарда долара, продава ги и след последвалата девалвация ги изкупува обратно на по-ниска цена. Печалбата надхвърля 1 милиард долара само за един ден.
Изненадващо обикновен инвестиционен портфейл
Днес 94-годишният Сорос отдавна е нещо повече от човекът, „който разби Английската централна банка“. Неговият Quantum Fund десетилетия наред беше сред най-успешните хедж фондове в света.
От 2011 г. насам Soros Fund Management официално управлява единствено семейното богатство. Компанията вече не е публичен хедж фонд, но като голям институционален инвеститор продължава да подава тримесечни отчети до американската Комисия по ценните книжа и борсите за притежаваните акции. Така част от портфейла остава публично достъпна.
Според последния отчет стойността на активите възлиза на около 8,6 милиарда долара, разпределени в 244 позиции.
Онези, които очакват да открият колекция от сензационни инвестиционни залози, вероятно ще останат изненадани. Петте най-големи позиции са в Amazon, Alphabet, Salesforce, TKO Group Holdings и Microsoft. Това са утвърдени технологични компании, които могат да бъдат открити и в портфейлите на много индивидуални инвеститори.
Портфейлът е значително по-диверсифициран от този на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. Със своите 244 позиции той е почти противоположност на концентрираната инвестиционна стратегия. Освен акции включва борсово търгувани фондове (ETF), облигации и опции, което показва, че Soros Fund Management и днес търси възможности както при растящи, така и при падащи пазари.
Ливъриджът като ключ към успеха
Именно тук се крие същността на инвестиционния подход на Сорос и основната разлика спрямо инвеститори като Уорън Бъфет и Бил Гейтс, пише БГНЕС.
Сорос не е класически инвеститор, който купува подценени акции и ги държи десетилетия наред. Той е макроинвеститор. Анализира глобалните икономически процеси - лихвени проценти, валутни курсове и политически събития - и въз основа на тях преценява кои пазари или валути ще бъдат под натиск и кои ще спечелят.
За целта използва ливъридж, като инвестира средства, които надхвърлят собствения му капитал. Това увеличава потенциалната печалба, но също така значително повишава риска от сериозни загуби.
За дребните инвеститори това е важен и донякъде отрезвяващ урок. Истинските източници на богатството на Сорос трудно могат да бъдат копирани. Валутни операции от подобен мащаб са практически недостъпни за обикновените инвеститори. Използването на ливъридж пък е довело до фалита на немалко хора, опитали се да имитират професионалните трейдъри.
Освен това дори Сорос не е бил застрахован от грешки. През 1999 г. например той залага твърде рано срещу дотком бума и губи няколко милиарда долара. Балонът действително се спуква, но твърде късно за неговата позиция.
Пазарите невинаги действат рационално
Причината днешният портфейл на Сорос да изглежда сравнително консервативен е проста. Най-мащабните му макроикономически залози почти не се виждат в публичните отчети. Валутните позиции, лихвените сделки и късите позиции срещу цели пазари не подлежат на същото разкриване.
Това означава, че публично достъпната информация показва само малка част от реалната стратегия - и вероятно най-малко впечатляващата част от нея.
Какъв е изводът за индивидуалните инвеститори?
На първо място, Сорос рано осъзнава, че пазарите невинаги функционират рационално и че политическите грешки често създават инвестиционни възможности. Това е ценен начин на мислене, дори когато не разполагаш с милиарди долари за инвестиции.
Друг важен урок е значението на диверсификацията. Днес Сорос не разчита на единични грандиозни залози. С портфейл от 244 позиции той е по-добре диверсифициран от някои пасивни фондове. Присъствието на ETF-и също показва, че дори един от най-известните активни инвеститори в историята използва пасивни инвестиционни инструменти.
Истинското наследство на Джордж Сорос за дребните инвеститори обаче не е конкретният портфейл, а начинът на мислене. Вместо да купуват акции само защото изглеждат евтини или защото всички останали ги купуват, инвеститорите трябва да разбират икономическата среда, в която влагат средствата си.
Онзи, който не отчита влиянието на лихвените проценти, инфлацията или геополитическите промени върху своите инвестиции, на практика действа на сляпо. Сорос винаги е подхождал по различен начин. Дали това носи по-добри резултати от обикновен индексен фонд в дългосрочен план е отделен въпрос. Но подобен начин на мислене едва ли би навредил на който и да е инвеститор.
