Goldman Sachs ще придобие доставчика на борсово търгувани фондове Neos за 2,25 млрд. долара
Търсенето на борсово търгувани фондове нарасна значително през последните години
Финанси
Завръщат ли се „охранителите на облигации“?
Плановете за публични разходи в Европа водят до повишаване на дълговите нива, подхранвани от мащабните стимули на Германия и нарастващите бюджети за отбрана. Докато правителствата увеличават разходите, експертите предупреждават, че пазарите стават все по-малко толерантни към високите дефицити. След години на относително спокойствие фискалната политика отново се завръща в центъра на икономическия дебат в еврозоната, съобщава Euronews.
Докато страните от еврозоната представят своите бюджетни планове за 2026 г., вниманието отново се насочва към дефицитите, динамиката на дълга и устойчивостта на публичните финанси – теми, които временно останаха на заден план по време на възстановяването след пандемията.
Последният „Фискален монитор“ на Международния валутен фонд (МВФ) прогнозира постепенно, но трайно влошаване на фискалните перспективи в региона.
Според доклада:
Тежестта на нарастващия дълг не е равномерно разпределена.
Франция и Белгия ще отчетат най-рязко увеличение на дълговите си нива – съответно от 116,5% до 129,4% и от 107,5% до 122,6% до 2030 г.
Германия, традиционно символ на фискална дисциплина, също ще повиши задлъжнялостта си – от 64,4% до 73,6%, вследствие на нови инвестиционни и отбранителни програми.
Италия ще остане стабилна около 137%, запазвайки едно от най-високите нива в света.
Испания и Португалия обаче ще намалят дълговите си коефициенти – съответно от 100,4% на 92,6% и от 90,9% на 77,4%.
Гърция продължава устойчивото си фискално подобрение, с очакван спад от 146,7% до 130,2%.
Ирландия и Нидерландия остават най-фискално стабилни – с дългови нива под 50% от БВП.
Според икономистите от Goldman Sachs, 2026 г. ще отбележи „ясна, макар и умерена“ промяна – фискалната политика ще заеме централно място в икономическите перспективи на еврозоната.
Причините са няколко прилагането на големия германски фискален пакет, увеличението на разходите за отбрана, и продължаващите бюджетни напрежения във Франция.
Германия е основният двигател на тази промяна – нейният дефицит ще се повиши от 2,9% на 3,7% от БВП.
Франция, от своя страна, ще подобри фискалния си баланс само минимално – от 5,4% на 5,3%, задържана от политическа фрагментация и социални напрежения.
Анализ на рейтинговата агенция Kroll Bond Rating Agency (KBRA) подчертава, че фискалните траектории в Европа все повече се раздалечават.
Докато Германия, Франция, Италия, Испания и Обединеното кралство са под натиск, Португалия, Ирландия и Гърция се отличават с по-добра фискална позиция и по-нисък риск.
Сред дългосрочните фактори, които увеличават фискалния натиск, се открояват застаряването на населението, необходимостта от инвестиции в зелен преход, и рязкото нарастване на военните разходи.
KBRA прогнозира, че военните разходи в еврозоната ще достигнат 3,5% от БВП до 2035 г., като още до 2030 г. те могат да увеличат фискалния дефицит с 0,9 процентни пункта.
Финансовите пазари започват да реагират по-чувствително на растящите дългове. Според KBRA „инвеститорите вече бързо преоценяват риска и тестват фискалната надеждност“ на държавите.
С около 40–45% от публичния дълг на еврозоната, който ще бъде рефинансиран през следващите три години, нарастващите лихви могат значително да увеличат разходите за обслужване на дълга. Само увеличение на доходността с 1 процентен пункт може да добави около 20 милиарда евро към годишния бюджет на Германия и 10 милиарда евро към този на Италия.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Търсенето на борсово търгувани фондове нарасна значително през последните години
По-голямата част от приходите са от чуждестранни туристи
Широкият индекс S&P 500 нарасна с 0,5 на сто