Как да създадете социални мрежи за вашия бизнес?
Как да управлявате съдържание?
Финанси
Завръщат ли се „охранителите на облигации“?
Плановете за публични разходи в Европа водят до повишаване на дълговите нива, подхранвани от мащабните стимули на Германия и нарастващите бюджети за отбрана. Докато правителствата увеличават разходите, експертите предупреждават, че пазарите стават все по-малко толерантни към високите дефицити. След години на относително спокойствие фискалната политика отново се завръща в центъра на икономическия дебат в еврозоната, съобщава Euronews.
Докато страните от еврозоната представят своите бюджетни планове за 2026 г., вниманието отново се насочва към дефицитите, динамиката на дълга и устойчивостта на публичните финанси – теми, които временно останаха на заден план по време на възстановяването след пандемията.
Последният „Фискален монитор“ на Международния валутен фонд (МВФ) прогнозира постепенно, но трайно влошаване на фискалните перспективи в региона.
Според доклада:
Тежестта на нарастващия дълг не е равномерно разпределена.
Франция и Белгия ще отчетат най-рязко увеличение на дълговите си нива – съответно от 116,5% до 129,4% и от 107,5% до 122,6% до 2030 г.
Германия, традиционно символ на фискална дисциплина, също ще повиши задлъжнялостта си – от 64,4% до 73,6%, вследствие на нови инвестиционни и отбранителни програми.
Италия ще остане стабилна около 137%, запазвайки едно от най-високите нива в света.
Испания и Португалия обаче ще намалят дълговите си коефициенти – съответно от 100,4% на 92,6% и от 90,9% на 77,4%.
Гърция продължава устойчивото си фискално подобрение, с очакван спад от 146,7% до 130,2%.
Ирландия и Нидерландия остават най-фискално стабилни – с дългови нива под 50% от БВП.
Според икономистите от Goldman Sachs, 2026 г. ще отбележи „ясна, макар и умерена“ промяна – фискалната политика ще заеме централно място в икономическите перспективи на еврозоната.
Причините са няколко прилагането на големия германски фискален пакет, увеличението на разходите за отбрана, и продължаващите бюджетни напрежения във Франция.
Германия е основният двигател на тази промяна – нейният дефицит ще се повиши от 2,9% на 3,7% от БВП.
Франция, от своя страна, ще подобри фискалния си баланс само минимално – от 5,4% на 5,3%, задържана от политическа фрагментация и социални напрежения.
Анализ на рейтинговата агенция Kroll Bond Rating Agency (KBRA) подчертава, че фискалните траектории в Европа все повече се раздалечават.
Докато Германия, Франция, Италия, Испания и Обединеното кралство са под натиск, Португалия, Ирландия и Гърция се отличават с по-добра фискална позиция и по-нисък риск.
Сред дългосрочните фактори, които увеличават фискалния натиск, се открояват застаряването на населението, необходимостта от инвестиции в зелен преход, и рязкото нарастване на военните разходи.
KBRA прогнозира, че военните разходи в еврозоната ще достигнат 3,5% от БВП до 2035 г., като още до 2030 г. те могат да увеличат фискалния дефицит с 0,9 процентни пункта.
Финансовите пазари започват да реагират по-чувствително на растящите дългове. Според KBRA „инвеститорите вече бързо преоценяват риска и тестват фискалната надеждност“ на държавите.
С около 40–45% от публичния дълг на еврозоната, който ще бъде рефинансиран през следващите три години, нарастващите лихви могат значително да увеличат разходите за обслужване на дълга. Само увеличение на доходността с 1 процентен пункт може да добави около 20 милиарда евро към годишния бюджет на Германия и 10 милиарда евро към този на Италия.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Как да управлявате съдържание?
Ето къде най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация
Въпросният управител трябва да бъде назначен до 21 ноември, каза енергийният експерт Мартин Владимиров