1 USD
1.89188 BGN
Петрол
99.16 $/барел
Bitcoin
$24,085.0
Последвайте ни
1 USD
1.89188 BGN
Петрол
99.16 $/барел
Bitcoin
$24,085.0

БНБ: Има ръст от 50% на разплащанията в интернет магазините в началото на годината

 

На въпросите ни за бъдещето на банките и криптовалутите, краят на парите в брой, банката на бъдещето и България в еврозоната отговаря подуправителят на централната банка Нина Стоянова

 

Подуправителят на Българската народна банка и ръководител на управление "Банково" Нина Стоянова отговаря на важните въпроси на "Тази Неделя" и businessnovinite.bg за това, имат ли общо бъдеще банките и криптовалутите, кога идва краят на парите в брой, как изглежда банката на бъдещето, до колко сигурни са електронните разплащания и готова ли е България за еврозоната. 

Имат ли общо бъдеще банките и криптовалутите и какво е то? Как процесът на регулация на криптоактивите ще се отрази върху инвеститорите и потребителите?

Ако се опитаме да сравним банките, криптовалутите и платформите за търговия с криптовалути. По отношение на степента на регулиране ще установим, че те стоят на двете различни крайности. Банките или финансовият сектор са едни от най-силно регулираните сфери в Европа и в света. Платформите с криптоактиви от друга страна съвсем не са регулирани. В тази връзка е важно да кажем, че в Европа предстои приемане на мащабна регулация до края на тази година - регламент за пазарите на криптоактиви, който обхваща 120 страници. Този регламент ще уреди много изчерпателно дейността на платформите с криптовалути, дейността по тяхното издаване, поддържане на сметки на криптоактиви и най-вече ще даде много стандартизирана форма на информация за потребителите, за бъдещите инвеститори на криптоактиви относно това какви са рисковете за определения актив, какви са неговите характеристики и цялата информация, която трябва потребителите да имат преди да направят една такава инвестиция. 

Как процесът на регулация на криптоактивите ще се отрази върху инвеститорите и потребителите?

Както казах информационните задължения на потребителите и на инвеститорите, защото те са не само физически лица, е особено важна. Важно е тя да дава стандартизирана информация и да съдържа всички необходими характеристики на инструментите. По отношение на регулирането на криптоактивите се работи не само в Европа, а и на големите пазари в САЩ, Великобритания и там също се поставя този акцент върху информацията. Тогава, когато криптоактивите бъдат подходящо регулирани, когато предстои в съвсем близко бъдеще, тогава те може би биха могли да заемат своето място в регулирания финансов сектор със своята подходяща правна уредба. Също така е важно да се задълбочи регламентацията, свързана с противодействие и спирането на пари и преодоляването на анонимността при такива операции. 

В такъв случай идва ли краят на парите в брой?

Този въпрос се задава много често през последните години и причина той да се задава е нарастващата дигитализация, увеличаването на електронните разплащания на дигиталните канали. Действително това е факт, то се вижда и в България, и в Европа, че разплащаме все повече картово и електронно. От друга страна обаче парите в брой продължават да бъдат феномен и даже нараства масата на парите в обръщение и това е вярно за Европа и за България. 

Европейската централна банка дори в едно изследване от миналата година нарича това парадокс, как така от една страна нарастват електронните плащания, а от друга нарастват парите в обръщение. Отчита се обаче, че около 20% от парите в брой всъщност се използват за разплащания в Европа като преди около 15 години този процент е бил 30. Обяснението на всичко това е във функциите, които парите в брой имат. На първо място парите в брой са нещо, което ние притежаваме, държим в ръцете си, в портмонето си. Те са при нас за разлика от парите по сметка, които се държат при банки и други кредитни институции. Също така парите в брой са универсално средство за плащане. Те могат да бъдат използвани от всички без необходимост от някакви допълнителни технически средства. 

Парите в брой продължават да имат и социална функция за тези сегменти от обществото, които все още не са включени към банковите услуги, не разполагат с банкова сметка, въпреки усилията в тази насока, за тях парите в брой са инструментът, чрез който извършват своите операции. И не на последно място по време на кризи както беше пандемията или сега войната в Украйна, парите в брой са едно средство за спестяване и това дава по-голямо спокойствие у населението, че разполагат със средства в случай на някаква криза. За това краткият отговор е, че парите в брой или кешът остава като един важен инструмент поне в средносрочен план, а може би и по-нататък. 

А какви са рисковете обаче?

Дигитализацията като всеки един инструмент, който използваме като техника има предимства, които са повече, но има и рискове. Във всяко ползване на технически средства има и рискове. В дигитализацията нарастващото ползване на електронните канали, хората виждат едно предимство, когато те усетят предимството да разплащат с карта онлайн, да пазаруват по електронен път да не им се налага да отиват до банката беше преди 10 години, за да пуснат платежно нареждане, това прави една промяна върху потребителските нагласи. Сигурността на електронните канали за плащане винаги е била в центъра на вниманието на регулаторите в Европа и у нас. 

Бяха преодолени до голяма степен съществуващите измами по повод на самия платежен процес. С въвеждането на така нареченото задълбочено установяване на идентичността, което преведено означава, че когато достъпваме онлайн своите сметки и чрез мобилно приложение ние въвеждаме потребителско име, парола и получаваме динамичен код, чрез който потвърждаваме извършване на операция. Това даде един много добър ефект в Европа и у нас. 

Как ще изглежда банката на бъдещето?

Банката на бъдещето със сигурност ще бъде все по-дигитална. В тази връзка при прегледа на новата директива за платежни услуги, която предстои тази година се очаква и предприемане на няколко технически мерки за преодоляване на нови видове измами, които възникват като "фишинг" и социално инженерство. При тези измами клиентът обичайно възприема, че банката изпраща съобщение към него, а всъщност той е жертва на измама, при която разкрива своите персонални защитни характеристики. В тази връзка са възможни мерки в две насоки - едното е със сигурност повишаване на финансовата грамотност, защото няма как да използваме дигиталните канали, а да нямаме необходимите знания и предпазливост. От друга страна са техническите средства, например едно от тях е свързването на IBAN-номерът на сметката на получателя заедно с името на получателя, така че да сме сигурни, че преводът отива точно при лицето, за което е предназначено. Това е една от мерките, които предстои да се приемат след ревизията на директивата. 

Дори и сега на нашия и европейския пазар има банки, които са изцяло дигитални. Има банки, които работят без физически офиси със сигурност тези банки имат място в бъдещото развитие, но към момента те се таргетират към един по-ограничен сегмент от клиенти и услуги. Все още универсалната банка предоставя много услуги на пазара, които изискват физическо присъствие, но има един елемент на промяна в това обслужване, която е свързана с повече консултантски услуги в офисите или със съдействие на клиентите за изпълнение на различни операции. При разплащанията електронните канали преобладават. 

Ако трябва да говорим за банката на бъдещето и услугите на бъдещето, аз бих искала да спомена три неща, които в средносрочен план в следващите няколко години може би ще променят пейзажа на финансовата инфраструктура и на разплащанията. 

Незабавни плащания в лева – какво означава това?

На първо място трябва да кажа за незабавните плащания. Те се налагат и политиката на Европейската централна банка е да ги въвежда дори с определени административни мерки все по-усилено. В България също такъв проект има и той се развива много добре. На второ място е комбинацията на незабавни плащания с използване на мобилни телефони, с QR код, като средство за иницииране на плащане. Комбинацията на тези технологии е възможно в следващите години да преодолее разпространението на картовите плащания в Европа, тоест незабавните плащания е възможно да заменят картовите в средносрочен план в европейските страни. Третото нещо, на което бих искала да се спра е така нареченото отворено банкиране. Отвореното банкиране е една сравнително нова услуга и на европейския, и на нашия пазар. Тя вече се предлага и позволява през една входна точка, през един специализиран доставчик, ние да достъпим всички свои сметки във всички банки или небанкови доставчици на платежни услуги, където се намират те. Чрез тази единна точка поддържана при един специализиран доставчик при желание да наредим плащания, през която и да е от тези сметки. Това е също нещо, за което ще говорим. Все повече ще очертава пейзажът на платежната инфраструктура в средносрочен план в европейските държави. 

Ще има ли нови финансови институции, които да се присъединят към проекта за незабавните плащания?

Бих искала да започна със следното и в момента от началото на тази година клиентките кредитни преводи в страната се изпълняват с един ефект близък до незабавния. В момента изпълнението на кредитен превод в страната отнема под 1 час от нареждане на превода до получаване на средствата от техния получател по сметката му. По отношение на незабавните плащания на практика при тях този период за изпълнение на превода стига до 10 секунди, за това те се наричат незабавни. Другата специфика е, че те работят 24 часа, не само в работното време на банките. Незабавните плащания са един важен проект за европейската инфраструктура. У нас вече има участващи пет банки и два небанкови доставчика на тази платформа, която беше разработена миналата година. Очаква се включване на нови банки през тази година и процесът се планира да завърши до пролетта на другата година. Но искам да отбележа, че голяма част от значимите банки вече участват или предстои да се включат, и това дава възможност между техните клиенти да се извършват незабавни плащания и сега. 

Само няколко думи от техническата страна, реализацията на тези проекти на практика въвежда на българския пазар изискванията на SEPA (Single euro payments area - б.р.) стандартите за кредитен превод. SEPA означава Единна зона за плащане в евро. Това позволява на ред с всички други предимства - бързина, сигурност при бъдещо въвеждане на еврото в страната ние да пренастроим платежната инфраструктура по-лесно към изискванията на еврозоната. Тези проекти в България се провеждат изцяло на пазарен принцип с участието на банковата общност на БНБ, на БОРИКА като оператор на платежни системи. И наистина участието на цялата общност е много значимо и важно за техния успех. 

Тази година еврото празнува 20 години. Очакваме да се появи и то в дигитален вид обаче, какво означава това на практика за нас потребителите?

Много благодаря за този въпрос. Много е хубаво да отбележим за вашите зрители този факт, че тази година еврото навършва 20 години. Това означава, че през 2002 г. преди 20 години еврото беше въведено в неговата налична форма като евробанкноти и евромонети в държавите, когато съставляваха еврозоната. Към днешна дата еврото се използва като средство за разплащане от над 340 млн. европейци. Държавите членки на еврозоната за 19, с тенденция да станат 20 с присъединяването на Хърватска от януари следващата година. Предстои 20 държави от общо 27 държави членки да използват еврото като платежно средство. 

Дигиталното евро е един проект, който е доста важен. Европейската централна банка публикува през 2020 г. един доклад, свързан с дигиталното евро. Той беше подложен на обществено обсъждане и в момента тече една фаза на технически изследване на възможните рискове или технични регулаторни страни при бъдещо въвеждане и емитиране на дигитално евро. Тук трябва да отбележим, че по проекти за дигитална валута, работят доста централни банки по света и в по-големи и в по-малки страни. Така, че дигиталната валута на централните банки има своето място в бъдещето. По отношение на дигиталното евро и другите дигитални валути, те не заменят парите в наличност, а ще съществуват паралелно с тях като още един канал за разплащане и спестяване. Това, което е интересно при дигиталните валути на централните банки е предмет на изследване и при еврото е, че тъй като дигиталната валута се емитира от централната банка на практика това би означавало, че ще могат граждани, компании да имат сметки директно в централната банка, нещо което досега не е било възможно. 

Тук обаче трябва да се направи много внимателна преценка, за това централните банки да не изземат функцията на финансово посредничество, което имат търговските банки, тъй като не е такава целта. И за това се обсъжда има определен лимит на тези средства, които като дигитално евро лицата могат да притежават при централната банка, а останалите им средства, както досега да са при търговските банки, тъй като депозитите са едни от източниците на кредитиране. Има доста въпроси, на които да се отговори и окончателното решение се очаква да се вземе през есента на следващата година, когато завършва тази проучвателна фаза. В случай, че еврото бъде въведено като валута и в България това ще засегне и българските граждани. 

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

Министър Шишков за газовата връзка с Гърция: Луксозна сграда с мебели, без ток и достъп

Coldplay
+11

Галерии