Vodoraslo ни спасява от застоял въздух в офиса и дома

Екип от млади ентусиасти показа устройство работещо с микроводорасли

15 000. Толкова българи на година губят живота си в следствие от замърсения въздух според данни на СЗО. Последиците не винаги са с летален край, изразяват се в умора, намалена продуктивност на работното място и развитие на дихателни проблеми. Ако трябва да се направи съпоставка, на година в България умират между 600 и 800 души при пътнотранспортни произшествия.

Проектът Vodoraslo е дело на екип от амбициозни, млади хора, които желаят да подобрят качеството на живот в своята родина или поне тази в затворена среда - офиси, домове и др. 

Ентусиастите са събрани от  „Академията за визионери“, който е формат организиран от Столична община. Впоследствие създават малки биореактори от микроводорасли, които пречистват въздуха в затворени помещения. Провокира ги фактът, че 90% от ежедневието на човек минава в затворено пространство.

Преди броени дни Vodoraslo беше избран за един от 11 иновативни млади проекти, които спечелиха финансиране по програмата „Акселератор стартъп София“. Получената сума е на стойност 8 хиляди и доближава своите създатели до сбъдването на своята мечта.

„Акселератор стартъп София“ съществува от 2019 г. и оттогава е подпомогнала с финансиране редица стартиращи компании. Грантовете, които получават е между 5 и 10 хиляди лева. Целта е да се насърчават иновации и дигитални инициативи в публичния сектор, като те трябва да са осъществени в сътрудничество между граждани, обществени организации и местната власт.

Екипът

Зад нововъдението стоят четирима младежи. свързахме се с един от тях, Денис Иванов(първият отляво), за да ни разкаже повече. Той е на 23 години, последна година студент в УАСГ и бъдещ архитект. Ако трябва да избере три думи, с които да опише себе си те биха били: упорит, динамичен и дисциплиниран.

„Всеки пречупва през собствената си призма проблемите, пред които сме изправени или решенията, които да вземем, слагаме ги на масата, дискутираме и накрая постигаме консенсус.“, разказва Денис Иванов

Той разказа и за другите участници в екипа:

Ванеса Светанова(първата отдясно наляво) е най-младата сред тях, едва на 18 години, а е била координатор в ABLE Mentor, секретар в съвета на децата към Държавната агенция за закрила на децата, доброволец в разнообразни клубове и инициативи, свързани с правата на децата, че дори и посланик и кмет за един ден.

Петя Димитрова е завършила НХА, а по време на следването си е била приета в Ecole Nationale Superieure Des Beax – Arts, Париж. Завръща се в България и се занимава с илюстрация на множество електронни книги и изложби в родния ѝ град Хасково, София и Била, Швейцария.

Последният член на екипа е Моника Димитрова(втората отляво надясно). Предприемач, еколог и специалист в сферата на устойчивото развитие. Работила е в най-голямата компания за консултиране в сферата на екологията ERM. От началото на 2020 г. живее отново в София, където съосновава своя стартъп „NextAR“ – студио за разработване на AR и VR приложения, финалист в състезанието за млади предприемачи NEETs и финалист, като част от „OS Implants“ в състезанието на „Америка за България“ - „Наука с бъдеще“.

Биорекаторът в подробности

Първоначалната идея е дело на Денис, докато проследява мастър програма за студенти в Дания - „Архитектура в екстремни ситуации“. По-късно е доразвита в „Академия за визионери“. Самите микроводорасли са впечатляващи по негови думи. Те отговарят за 75% от кислорода на земята, а фотосинтезата протича при тях до 40 пъти по-бързо, от което и да е друго растение, допълни Иванов

„Микроводораслите имат огромен спектър на приложение в световен мащаб в последните 20 години – от хранителни и фармацевтични продукти до екологични пигменти, текстил, прибори, козметика и много други.“

За биореактора Иванов разказва, че работи като всяко едно дърво – чрез фотосинтеза(превръщането на въглероден диоксид в кислород с помощта на светлината).

„Направихме комплекти с минималните компоненти, които са нужни, за да функционира един биореактор: обикновен стъклен буркан, помпа, LED лампа, аквариумен камък, 3D принтиран капак и микроводорасли, които ни бяха подарени от българска компания, произвеждаща био хранителни добавки и медикаменти, на основата на микроводораслите.“

Какво следва?

Следващата стъпка в начинанието е да се правят множество експерименти, за да могат да усъвършенстват пречиствателите. За целта им помагат най-добрите експерти в областта на алгологията(науката за водораслите - бел. ред.) в България – проф. Майя Стойнева-Гертнер, доц. Благой Узунов и техни асистенти.

В последствие се планира изчистване на дизайна, тестване на Биореактор 2.0, интелектуална протекция чрез Патентното ведомство и разработката на сайт, в който ще бъдат вложени част от привлечените средства.

„Целта е есента това да е факт, а първите биореактори да са в ръцете на хората до една година от днешната дата. По-дългосрочната ни амбиция е разработването и ползването на биомасата от микроводораслите за направата на екологични биополимери, композити и биоразградими опаковки. В България никой не го предлага към момента, като продукт на водораслова основа. Ние ще сме първите.“, допълва Иванов.

Трудностите пред младите предприемачи

Денис смята, че трудностите са общовалидни за всеки стартъп, че те са типични и не се отнасят само за България. Част от тях са достъпът до финансиране и първоначалното недоверие на инвеститорите и новия продукт или идеята за него.. 

„Толкова много неща може да се объркат. Това е и причината 90% от стартиращите компании в първите 3 години да изчезнат. Именно за нас е изключително важно да направим така, че да не се удавим в амбицията си.“

Вярва, че стартиращите компании трябва да са гъвкави, за да могат да отговарят на нуждите на постоянно променящият се пазар.

Автор: Стажант-репортер Красимир Боянов