МВФ: Aко до 2030 г. не нормализираме емисиите, глобалното затопляне ще надхвърли 2°C

Според Кристалина Георгиева, заради промени в климата, може да последва масова миграция

През тази година станахме свидетели на все по-опустошителните последици от изменението на климата — човешки трагедии и икономически сътресения с тайфуните в Бангладеш, безпрецедентни наводнения в Пакистан, горещи вълни в Европа, горски пожари в Северна Америка, пресъхнали реки в Китай и суши в Африка.

"Ако не предприемем действия, ситуацията ще продължи да се влошава", казва председателят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. 

Да работиш като "Ускорител във Вселената" или "Царица на пчелите": Историята на Work Nomads (ВИДЕО)

Целта на компанията е да развие дигиталната номадска икономика и да създаде „нация без държава“ (ЧАСТ 1)

Тя изрази притеснение, че ако глобалното затопляне продължи, учените предвиждат още по-опустошителни бедствия и дългосрочни смущения в климатичните модели, които ще доведат до загуба на човешки живот, ще унищожат поминъка и ще разклатят устоите на обществата. Може да последва масова миграция. И ако до 2030 г. не успеем да върнем емисиите в правилната траектория, глобалното затопляне може да надхвърли 2°C и да се появят катастрофални критични точки — етап, в който изменението на климата ще се превърне в самоподхранващо се явление.

"Ако действаме сега, можем не само да избегнем най-лошото, но и да изберем по-добро бъдеще. Правилно осъществена, зелената трансформация ще осигури по-чиста планета с по-малко замърсяване, по-устойчиви икономики и по-здрави хора", казва Георгиева.

Work Nomads: Мястото, на което, можете да спите върху слама в София (ВИДЕО)

Занаятчии от Мароко, Бали и Зимбабве изработват ръчно изтакани възглавници за хотела на компанията (ЧАСТ 2)

По нейни думи за постигането на тази цел са необходими действия в три направления: неотклонни политики за постигане на нулево нетно потребление до 2050 г., решителни мерки за адаптиране към вече започналото глобално затопляне и стабилна финансова подкрепа, която да помогне на уязвимите държави да платят за тези усилия.

Изгасва една от знаковите сгради в София

Целта е да се даде пример за пестене на енергия

Нулева нетна стойност до 2050 г.

На първо място, жизненоважно е да ограничим по-нататъшното повишаване на температурата до по-малко от 1,5-2 градуса. Постигането на тази цел до 2050 г. изисква намаляване на емисиите с 25‑50% до 2030 г. спрямо нивата отпреди 2019 г.

Добрата новина е, че около 140 държави, които генерират 91% от емисиите на парникови газове, вече са предложили или определили цели за нулеви нетни емисии до средата на века.

Лошата новина е, че реториката за нулево нетно потребление не съответства на действителността.

Компании без добра ESG политика, могат да не получават кредити (ВИДЕО)

Два регламента и две директиви ще определят устойчивото бъдеще на Европа

Действителното достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. означава, че повечето страни трябва да положат още повече усилия и да засилят целите си за намаляване на емисиите — особено големите икономики.

Още по-голям е разривът в политиките. Новият анализ на МВФ на настоящите глобални политики в областта на климата показва, че те ще доведат до намаление на емисиите само с 11%. Разликата между това и необходимото е огромна — равна на повече от пет пъти настоящите годишни емисии на Европейския съюз.

"Отчаяно се нуждаем от прилагане на политиките на практика, за да наваксаме изоставането", казва Георгиева.

Това ще изисква съчетание от стимули, които да убедят фирмите и домакинствата да дадат приоритет на чистите стоки и технологии във всички свои решения.

Идеалният набор от политики би включвал ценообразуване на въглеродните емисии, включително намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, както и алтернативни мерки, които могат да постигнат равностойни резултати, като например данъчни облекчения и регулации. В допълнение към вътрешните политики едно международно споразумение за минимална цена на въглеродните емисии би било един от начините за стимулиране на действията: от големите емитенти би се изисквало да плащат минимална цена от 25-75 долара за тон въглеродни емисии в зависимост от нивото на националния им доход.  При алтернативните политики това не означава данъци сами по себе си. То ще бъде основано на сътрудничество, прагматично и справедливо.

"Разбира се, цялостният пакет от политики трябва да включва мерки за намаляване на метана. Намаляването на тези емисии наполовина през следващото десетилетие би предотвратило повишението на средната глобална температура с около 0,3% до 2040 г. и би помогнало да се избегнат критични точки", допълва председателят на МВФ.

Създадоха най-голямата пирамида от пластмаса в Гиза

От решаващо значение е също така да се включат стимули за частни инвестиции в нисковъглеродни технологии, благоприятстващи растежа публични инвестиции в зелена инфраструктура и подкрепа за уязвимите домакинства.

Новият анализ на МВФ съдържа обнадеждаващи прогнози за справедлив пакет, който ще ограничи глобалното затопляне до 2 градуса. По наши оценки нетните разходи за преминаване към чисти технологии - включително спестяванията, направени от избягването на ненужните инвестиции в изкопаеми горива - ще бъдат около 0,5 процента от световния брутен вътрешен продукт през 2030 г. Това е незначителна сума в сравнение с опустошителните разходи от неконтролируемото изменение на климата.

Но колкото по-дълго чакаме, толкова по-скъпа и по-разрушителна ще бъде промяната.

Спешна необходимост от адаптиране

Но действията за смекчаване на последиците не са достатъчни. Тъй като част от глобалното затопляне вече е в сила, хората и икономиките навсякъде плащат цената всеки ден. 

И докато големите икономики в света допринасят най-много и трябва да осигурят лъвския пай от намаляването на глобалните парникови газове, по-малките икономики плащат най-големите разходи и са изправени пред най-голямата сметка за адаптиране.

"В Африка една-единствена суша може да понижи потенциала за икономически растеж на страната в средносрочен план с 1 процентен пункт, което води до недостиг на държавни приходи, равняващ се на една десета от бюджета за образование", допълва тя. 

Всъщност според оценките на МВФ годишните разходи за адаптиране към климатичните промени в около 50 развиващи се икономики и икономики с ниски доходи ще надхвърлят 1% от БВП през следващите 10 години.