Как човекът прояде… пластмаса

Ябълките са най-замърсеният плод, а морковите имат най-високи нива на микропластмаса

Замърсяването с пластмаса е едно от определящите наследства на съвременния ни начин на живот, но сега е толкова широко разпространено, че дори намира място в плодовете и зеленчуците, в процеса им на растеж.

Микропластмасата е проникнала във всяка част на планетата. Такава е намерена заровена дълбоко в антарктическия лед, в червата на морските животни, обитаващи океанските дълбини, както и в питейната вода по целия свят. Пластмасово замърсяване е открито на плажове на отдалечени, необитаеми острови и се проявява в проби от морска вода по цялата планета. Едно проучване изчислява, че има около 24,4 трилиона фрагменти от микропластмаса само на повърхността на световните океани.

Но пластмасата не си проправя път само във водата тя е широко разпространена в почвата и дори може да попадне в храната, която ядем. Без да искаме, може да консумираме малки парченца пластмаса с почти всяка хапка, която приемаме.

През 2022 г. анализ на Environmental Working Group, екологична организация с нестопанска цел, установи, че утайките от отпадъчни води са замърсили почти 80 937 кв. км обработваема земя в САЩ с пер- и полифлуороалкилови вещества (PFAS), често наричани „вечни химикали“ , които обикновено се срещат в пластмасови продукти и не се разграждат при нормални условия на околната среда, казва BBC.

Великобритания има едни от най-високите концентрации на микропластмаса в Европа, с между 500 и 1000 микропластмасови частици, които се разпръскват върху земеделските земи там всяка година, според изследването на Wilson и Lofty. Там общо произведените утайки от отпадъчни води, рециклирани в земеделска земя са между 61–75%.

У нас в България същото изследване показва, че по този показател се движи между 27–38%. Макар че Великобритания държи първото място за произведените утайки от отпадъчни води, рециклирани в земеделска земя, България е сред страните в златната среда на изследването.

Замърсяване на околната среда

Преди да бъдат отмити обаче, микропластмасите могат да отделят токсични химикали в почвата. Не само, че са направени от потенциално вредни химикали, които могат да бъдат освободени в околната среда, докато се разграждат, микропластмасите могат също така да абсорбират други токсични вещества, което по същество им позволява да се качат на стоп в земеделска земя, където могат да се просмукат в почвата.

Експеримент от 2020 г. на агронома Мери Бет Къркъм от Канзаския университет установи, че пластмасата служи като вектор за усвояване от растенията на токсични химикали като кадмий.

„В растенията, където кадмият е бил в почвата с пластмаса, листата на пшеницата са имали много, много повече кадмий, отколкото в растенията, които са растели без пластмаса в почвата“, каза тогава Киркам.

Изследванията показват също, че микропластмасата може да спре растежа на земните червеи и да ги накара да отслабнат. Причините за тази загуба на тегло не са напълно изяснени, но една теория е, че микропластмасата може да възпрепятства храносмилателния тракт на земните червеи, ограничавайки способността им да абсорбират хранителни вещества и по този начин да ограничават растежа им. Това има отрицателно въздействие и върху по-широката околна среда тъй като земните червеи играят жизненоважна роля в поддържането на здравето на почвата. Тяхната дейност за ровене „разрошва“ почвата, предотвратява ерозията, подобрява дренажа на водата и рециклира хранителните вещества.

 

Пластмасовите частици могат също така да замърсят директно хранителните култури. Проучване от 2020 г. установи микропластмаса и нанопластмаса в плодове и зеленчуци, продавани от супермаркети, и в продукти, продавани от местни продавачи в Катания в Сицилия, Италия. Ябълките са най-замърсеният плод, а морковите имат най-високи нива на микропластмаса сред взетите проби зеленчуци.

 

Според изследване на Willie Peijnenburg, професор по екологична токсикология и биоразнообразие в Лайденския университет в Холандия, културите абсорбират нанопластични частици – миниатюрни фрагменти с размери между 1-100 nm или около 1000 до 100 пъти по-малки от човешка кръвна клетка – от околната среда вода и почва през малки пукнатини в корените им.

Анализът разкри, че по-голямата част от пластмасата се натрупва в корените на растението, като само много малко количество пътува до издънките. „Концентрациите в листата са доста под 1%“, казва Пейненбург. За листни зеленчуци като марули и зеле концентрациите на пластмаса вероятно ще бъдат сравнително ниски, но за кореноплодни зеленчуци като моркови, репички и ряпа рискът от консумация на микропластмаса ще бъде по-голям, предупреждава той.

Друго проучване на Peijnenburg и неговите колеги установи, че както в марулята, така и в пшеницата концентрацията на микропластмаса е 10 пъти по-ниска, отколкото в околната почва. „Открихме, че само най-малките частици се поемат от растенията, а големите не са“, казва Пейненбург.

Поглъщането на пластмасовите частици изглежда не спира растежа на културите. Но какъв ефект има това натрупване на пластмаса в храната ни върху собственото ни здраве е по-малко ясно.

 

Въздействия върху здравето

 

Въпреки че въздействието на поглъщането на пластмаса върху човешкото здраве все още не е напълно ясно, вече има някои изследвания, които предполагат, че може да бъде вредно. Проучванията показват, че химикалите, добавени по време на производството на пластмаси, могат да нарушат ендокринната система и хормоните, които регулират нашия растеж и развитие.

Химикалите, открити в пластмасата, са свързани с редица други здравословни проблеми, включително рак, сърдечни заболявания и лошо развитие на плода. Високите нива на погълната микропластмаса могат също да причинят увреждане на клетките, което може да доведе до възпаление и алергични реакции.

Установено е, че количествата, които се приемат, се доближават до тези, които могат да предизвикат клетъчна смърт, но също така могат да причинят имунни реакции, включително алергични реакции, увреждане на клетъчните стени и оксидативен стрес.

От къде идва микропластмасата?

Утайките от отпадъчни води са страничният продукт, който остава след пречистването на битовите отпадъчни води. Тъй като е скъпa за изхвърляне и е богатa на хранителни вещества, утайката обикновено се използва като органична тор в САЩ и Европа, като в Европа това отчасти се дължи на директивите на ЕС, насърчаващи кръгова икономика на отпадъците. Приблизително 8-10 млн. тона утайки от отпадъчни води се произвеждат в Европа всяка година, като приблизително 40% от тях се разпръскват върху земеделски земи.

Благодарение на тази практика европейската земеделска земя може да бъде най-големият световен резервоар на микропластмаса, според проучване на изследователи от университета в Кардиф. Това означава, че между 31 хил. и 42 хил. тона микропластмаса, или от 86 трилиона до 710 трилиона микропластмасови частици, замърсяват европейските земеделски земи всяка година.

Изследователите установиха, че до 650 млн. микропластмасови частици с размери между 1 мм и 5 мм влизат всеки ден в една пречиствателна станция за отпадни води в Южен Уелс.

Едно проучване на учени по почвата от Philipps-University Marburg откри микропластмаса на 90 см дълбочна под повърхността на две селскостопански полета, където утайката от отпадъчни води за последно е била прилагана преди 34 години. Разораването също е причинило пластмасата да се разпространи в области, където не е била нанесена утайката.

Едно проучване на изследователи в Онтарио, Канада, установи, че 99% от микропластмасата е била транспортирана далеч от мястото, където утайката е била първоначално изхвърлена във водна среда.