Хлябът поскъпва, но по обективни причини

По-скъп става и фуражът, което пък ще вдигне цените на млякото и месото

Има обективни предпоставки за повишаване цената на хляба. Това са рекордната цена на пшеницата и поскъпването на енергоносителите, заяви земеделският министър Мирослав Найденов. По думите му предстои среща на Консултативния съвет по зърното, на който да се обсъди тенденцията за поскъпване – от една страна на пшеницата, но от друга на фуража, което може пряко да рефлектира върху стойностите на млечните и месни продукти.

„Ако засушаването продължи, има вероятност да пострада реколтата от царевица, което ще се отрази върху цената на фуража. Важно е обаче да следим тази тенденция по цялата верига, за да не допуснем спекулативно повишение”, подчерта Найденов.

Според него причината за високите цени на пшеницата са прогнозите за лоша реколта в Русия и САЩ, което се отразява като растящ тренд и у нас, тъй като България не е изолирана от световните пазари.

„Това, което правим като държава, за да не се отрази поскъпването на фуража върху цената на месото, е да се опитаме да подпомагаме животновъдния сектор, добави министърът.

Преди седмици земеделски експерти предупредиха, че пазарната стойност на пшеницата отбелязва нов пик и затова се задава поскъпване и на основните хранителни продукти. Житото вече се изкупува по над 450 лева на тон - цена, която не е постигана от години.

В тази връзка производители в Добричко обявиха, че свалят теглото на опаковките хляб от 700 до 600 грама заради драстичното поскъпване на брашното. Според председателя на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в Добрич Тошко Няголов така етикетът на най-масовия хляб в региона се запазва средно по 90 стотинки, но на практика в някои обекти вече се реализира увеличение на цената с около 10 на сто.

Тон брашно, тип "500", вече се доставя на цена 850 лева при 690-700 лева отпреди жътвата, посочи експертът. По думите му пълнозърнестите брашна са поскъпнали дори до 980-1000 лева.

Селскостопанските животни – 10 пъти по-малко отпреди 1989 г.

Пред журналисти Найденов коментира и състоянието на селскостопанския сектор, като обобщи, че има известно увеличаване на броя на преживните животни, намаляват свинете в задните дворове, увеличава се птицевъдството заради арабските пазари.

„От прехода след разбиването на българското животновъдство в момента броят въобще на всички животни е десет пъти по-малък от преди 1989 г. Това е свързано с производството на продукти от първа необходимост. Изнасяме повече зърно, но до тук”, каза Найденов и посочи, че 30 лева е субсидията на овца, докато на крава тези пари са почти до 300 лева.

По думите на министъра са отделени 60 млн. лева за изплащане на субсидията през декември и януари. „Ние сме една от страните, които настояват в следващия програмен период схемата да не е същата. Схемата на единица площ доведе до това ние да имаме монокултурно земеделие – зърнопроизводството – най-лесното. Трябва да има подпомагане и на стопанство”, смята земеделският министър.