Мъжете, жените, заплатите...

Мързел или неравенство между половете, защо българските мъже се оказаха най-безработни в Европа?

Когато наскоро направихме разбор в световно неизвестния, но иначе безспорно класен футболен отбор „Люлин Мала Маракана ентусиастик инвалидс”, освен спортно-техническите качества на състезателите, обсъдихме и житейско-битовото състояние. И какво се оказа?... така класните аматьори, всеки с по цял набор качества встрани от атлетичните, освен от страстта по топката и полиетиленовата трева на терените в покрайнините на София (знаем, в тази група попадат и видни личности), са обединени и от един друг общ белег – влошеното социално-икономическо състояние. И това последното не се свежда само до затруднения в придобиването на бутонки, наколенки, ръкавици и др. жизненоважни аксесоари на спортното хоби, а и до бая зор в покриване на ежедневните разходи, заеми, ипотеки...

А да кажеш, че всички сме от една и съща черга, не е така. Вярно, нямаме високопоставени играчи на ключови позиции и успехите във футбола са горе-долу като тези в живота – средна работа. Но пък разнообразието в професиите и начинанията е голямо – кой журналист, кой електротехник, кой собственик на фирма за интериорен дизайн, туристически агент, таксиметров шофьор – шарения, от работник и служител, до бизнесмен. И докато някога, когато събирахме за наема на игрището винаги оставаше по някой лев отгоре – я за нова топка, я за по някоя бира след тежък сблъсък с „Обеля ентусиастик инвалидс x2”, откакто тая вездесъща криза плени умовете и ежедневието ни, гледам всеки брои левчетата и ако е дал повече, чака ресто до последно.

В шарения отбор на „люлинските инвалиди” обаче има още един обединяващ елемент – мъжкият пол, а в нашия, все още неотърсил се от някои патриархални схващания балкански свят, това означава не само повече футбол, а и повече социална отговорност, за добро или за лошо. И докъде стигнахме с разбора? А, да, следната констатация се наби на очи – една трета от работниците без работа, половината от фирмаджиите без пари за заплати (без претенции за представителност на сондажа).

Най-мързеливите в Европа или има още нещо

Тези дни европейската и родната статистика ни „зарадваха” с една неприятна оценка – българските мъже били най-мързеливите, най-незаетите, най-безработните в Евросъюза. Както и да ги наречем, по същество – най-голям е процентът сред българите на онези европейци, които не носят пари в къщи. Защо и как се стигна дотам.

Най-висок процент на икономически неактивните мъже в трудоспособна възраст Евростат отчете в България - 15%, следва ни Румъния с 13,5 на сто и Унгария – 11,7%. Най-нисък процент на неработещи мъже е регистриран в Чехия – 4,7%, Малта - 5,2% и Люксембург – 6%. По данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2012 година у нас безработните мъже са били 250 хил., а безработните жени – 170 хил. Данните за целия Европейски съюз показват, че у нас има най-много мъже без работа в трудоспособна възраст. През миналата година икономически неактивните българи на възраст между 25 и 54 години са били почти 548 хил. или 17,6% от населението в същата възрастова група. Впечатление прави големият дял на онези българи в икономически активна възраст, които искат да работят, но не търсят активно работа – близо 34% в същата възрастова група. Тези са не само „мързеливи”, но и обезкуражени мъже.

Структурна предопределеност

За да разберем по-добре мъжката безработица у нас, трябва да погледнем по-отблизо заетостта и то по отраслово разпределение, което дава част от отговора на въпроса „Защо мъжете?”. По предварителни данни на НСИ за първото тримесечие на 2012 г. заетите лица у нас са били около 3 213 000. Категоричен лидер по дял на работещите българи е секторът на услугите – 56,2%. Индустрията заема второ място с 25,9% (два пъти по-малко), а в аграрния сектор са наети 17,9%.

Сухите числа показват, че когато става въпрос за ангажиране на трудов ресурс, икономиката ни разчита най-вече на сектора на услугите. Тук са повечето свободни работни места, тук е по-голямата гъвкавост, често по-скромните изисквания към квалификацията на персонала. И да си го кажем – в услугите жените се справят по-добре - работят по-чевръсто, по-приветливи са, предразполагат по-лесно към покупка, изобщо по-желан служител са.

Индустрията, която в годините на прехода направо изпадна в безтегловност и сега много трудно връща загубени позиции, не е за подценяване. Производителността на труда, сочена постоянно като основен фактор за ниските доходи в България, продължава да е най-висока именно в този сектор. Данните за първото тримесечие на годината показват 5 118 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 12 лв. за един отработен човекочас в индустрията. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 117,7 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 11,3 лв. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 858,2 лв. БДС на зает и 2,8 лв. за един човекочас. Така че, възстановяването на индустриалното производство може да даде онази добавена стойност, от която се нуждаят българските продукти, за да не е България просто износител на суровини, може да повиши производителността, а оттам заплатите, може да раздвижи останалите отрасли. Не на последно място, ще намали и мъжката безработица, струва ми се, в производството мъжете имат малко повече шанс.

(Не)Равенство между половете

Тук е мястото отново да се върнем към футбола и гротескния ни люлински отбор. В хода на житейския разбор стана ясно, че жените на много от безработните „състезатели” нямат същия проблем със заетостта. Това ме накара да се замисля дали причината не е в заплащането, което продължава да е в дисбаланс в полза на мъжете.

С малки изключения, разликата между „мъжките” и „женските” надници у нас варира между 10 и 20% в отделните сектори, а в някои достига 30%. По данни на НСИ за 2010 година мъжете са получавали средно 8 614 лв. годишна заплата срещу 6 953 лв. за жените – разликата от над 1 660 лева. Точно в най-тежките години на кризата тази разлика се е увеличила – за сравнение през 2008 година е била 1 277 лева.

По-високата заплата обаче играе лош номер на мъжете. В икономически трудните времена и реалностите на българските трудови отношения най-гъвкавият механизъм за свиване на разходите за много фирми си остава орязването на трудовите такива. Защо е така е тема на отделен разговор, но е факт, че така се прави, а повече се пести с освобождаване на персонал от мъжки пол, който по принцип е по-високо платен.

Затова не е чудно, че безработицата при мъжете у нас е по-голяма и не виждам връзката с мързела, а по-скоро с не най-оптималната структура на българската икономика и продължаващата неравнопоставеност в заплащането между мъжете и жените. Вторият феномен безпокои и официален Брюксел – на 2 март ЕС отбелязва за втори път Деня на равното заплащане. Датата не е случайна, оказа се, че за да получат толкова, колкото мъжете са изкарали за 2011 година, европейките трябвало да работят чак до 2 март 2012 г.