Кризата с КТБ - катализатор за стъпките на България към единния банков надзор на ЕС

Без да е приела еврото, страната може да попадне под директния надзор на Европейската централна банка по желание

Месец след затварянето на КТБ, съдбата на трезора остава неясна. Банката не отвори на днешния 21 юли, както първоначално се предвиждаше - това може да стане най-рано в края на септември. Докато се търси изход от кризата, БНБ започна постъпки за присъединяването на България към единния банков надзор в Европейския съюз.

От ноември всички банки в еврозоната попадат под директния надзор на Европейската централна банка. Всички държави, които като България не са приели еврото, могат да се включат по желание. Заради събитията около КТБ Българската народна банка също реши да поиска присъединяване.

Поне няколко месеца след като механизмът в Еврозоната заработи, Европейската централна банка ще определи кои са значимите банки у нас. Те директно ще се отчитат и надзирават от нея, а БНБ ще следи останалите. Според механизма БНБ няма да има този независим статут на централна банка, а ще изпълнява роля на Национален компетентен орган.

ЕЦБ си запазва правото при съмнения да поиска от всяка банка да увеличи своя капитал или да осигури други резерви, с които да покрие съмнителни кредити. Като крайна мярка банката във Франкфурт може да отнеме лиценза на всяка банка.

Мария няма депозити и държи не големи суми в сметката си, близките й обаче са спестявали. Младата жена очаква надзорът на Европейската централна банка да има успокояващ ефект сред вложителите. „За хората, които имат по-големи спестявания, се наблюдава страх. Сега с по-големите спестявания едва ли ще си ги държат у тях”, коментира тя.

Спестяванията на българските домакинства са около 40 млрд. лева. „Най-големият плюс от присъединяването към единния надзорен механизъм е допълнителното доверие и сигурност, които се излъчват от този сигнал, че нашите банки ще се наблюдават от сериозна институция по единни европейки стандарти, като намесата на политиците в този случай ще бъде сведена до минимум”, коментира икономическият анализатор Десислава Николова.

Банките у нас са 29 - 2/3 от тях са дъщерни на чужди трезори. От ноември те така или иначе ще попаднат под надзора на Европейската централна банка.

За допълнителния надзор банките ще плащат такси, което няма да се отрази съществено на лихвите заради силната конкуренция между трезорите, твърдят анализатори. Те обаче предупреждават за това, че механизмът може да размие отговорността между БНБ и ЕЦБ, което е въпрос на договаряне на механизма в конкретика. А това според банкери ще отнеме най-малко половин година.

Неофициално в банковите среди се коментира, че единният механизъм за надзор ще е полезен за системата, най-малкото защото правилата за всички банки ще са подчинени на него и така няма да има двоен стандарт.