Новият дълг мина през парламентарните комисии след скандал

Менда Стоянова зачита "дистанционен" глас от ГЕРБ, но не и от БСП

Бюджетната комисия в парламента прие предложението за теглене на нов държавен дълг от 8 млрд. евро след един час дебати и скандал.

9 депутати бяха "за", трима бяха "против" и 5 „въздържал се”. Един от подкрепилите текстовете го направи "дистанционно", докато на опозицията не беше позволено същото.

По-рано външната комисия на НС първоначално отхвърли предложението, но по-късно от пресцентъра на НС съобщиха, че на заседанието е преброен като "въздържал се" и гласът на Красимир Богданов от Патриотичния фронт, който всъщност не е присъствал и не се е регистрирал в началото на заседанието.

Дистанционна форма

От БСП не признаха гласуването, тъй като държаха гласът на Георги Търновалийски от левицата, който е в болничен, да бъде приет. Стана ясно, че той е уведомил Румен Гечев с имейл за това как ще гласува. В началото на заседанието председателят на комисията Менда Стоянова разреши на „червения” депутат (и зам.-шеф на комисията) да изпълни волята на колегата си, но после тя се отметна от решението си.

"Гласът му не може да бъде зачетен по следните причини - не присъства в момента, не се е регистрирал днес изобщо в парламента и не е подал своя молба за отсъствие по причини, касаещи дейността му като депутат", каза Менда Стоянова. Според нея, явно Търновалийски или отсъства по неуважителни причини или е тежко болен, и вероятно ще представи болничен, съответно няма как дистанционно да заяви своя глас.

"Не е важно какво съм заявила, а какво е възможно и какво е по закон", добави тя относно скандалния казус. Гласовете в момента са 9:8, поради което считаме законопроекта за приет”, подчерта тя.

В същото време Стоянова призна и за друг отсъстващ депутат, но от ГЕРБ, който е заявил своя глас и той е "за" ратификацията, като неговият глас е признат. Стоянова показа пред медиите разпечатано съобщение от депутата Владислав Николов, което й е предоставено.

Целим прогнозируемост

Преди това министърът на финансите Владислав Горанов заяви, че с ангажирането на 4-те банки HSBC, Citi, UniCredit и Societe Generale за дилъри на български дълг, „ние целим една прогнозируемост и последователност в политиката на държавния дълг в периода 2015-2017 г.”.

Горанов посочи, че това не е договор за дълг и че това остава в прерогативите на Народното събрание, което с бюджета за всяка година приема лимита на държавния дълг. Според него договорът с банките не е финансова иновация и тази практика не е измислена в България и цели да избегнем несигурността.

Външната комисия отказа новия заем

Управляващите имат намерения да изтеглят още 8 млрд. евро

„Това е изрично посочено в договора. Там е записано още, че матуритетът на дълга може да е с продължителност до 30 г., а максималната лихва от 10%. Тази лихва е условна и това бе показано от пласираните емисии дълг през последните години, които дадоха много по-ниски лихви:, каза Горанов.

Той защити бъдещото поемане на 8 млрд. евро дълг с това, че през следващите 3 години имаме да погасяваме 5.9 млрд. евро по стари задължения. „В същото време са необходими и средства за покриване на дефицита за посочения тригодишен период. Като правителство не сме нарушили конституцията нито за миг”, увери министърът.

Преди него депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че БСП ще сезира Конституционния съд, ако се приеме решението за теглене на дълг. „БСП смята, че въобще не би следвало да се разглежда точката за теглене на нов дълг. Конституцията ни забранява да възлагаме, на когото и да е да взима дълг, който не е одобрен от парламента”, посочи той.

„В никой закон или в обсъждане в парламента няма такова число като 8 млрд. евро. Противоречи на Конституцията да се гласуват дългове за бъдещи години. Всяка година дългът се гласува по отделно", каза Гечев. Той подчерта, че никой не е упълномощил правителството да води каквито и да било разговори и да подписва договори на 6 февруари за бъдещи дългове за 2016-2017 г.

Йордан Цонев обяви, че ДПС ще гласува въздържал се, тъй като не разполага с достатъчно информация по предложението. На насрочено свое заседание ще вземе решение за по-нататъшно гласуване.

„През 2009 г. преди кризата дългът беше 12,6 % към БВП. Това, което имаме като прогноза за 2017 г. е, че външният дълг ще бъде 31,3 %, което представлява около 27,4 млрд. лв. Това е опасно явление. Картината не е добра, възможността страната да влезе в дългова спирала си е сериозна. Ще подкрепяме всяко ваше усилие, което би довело до намаляване на задлъжняване на страната ни", каза още Цонев.

Отвъд емоциите

За разлика от депутатите, икономическите анализатори не са изненадани от планирания заем. Според 3-годишната прогноза на финансовото министерство държавата ще продължи да харчи повече, отколкото получава. За тази година в бюджета е предвидена дупка от 2.5 милиарда лева, а, макар и с по-бавни темпове, ще продължи да расте.

До 2017 г. държавата ще трябва да плати около 6 и половина милиарда лева за направени разходи - за здравеопазване, за образование и други, за които приходите от осигуровки, данъци и акцизи не са били достатъчни.

Освен това държавата има задължения и по стари заеми - чиито падежи за над 11 милиарда лева се струпват именно в тези три години. Тези пари реално няма откъде да дойдат освен чрез заеми.