80% от децата имат доход на член от семейството под 350 лв.

За първи път тази година в бюджета са отделени толкова пари за социални плащания - около 1 млрд. лв.

Каква част от българите се нуждаят от помощта на държавата, за да оцеляват. За първи път тази година в бюджета са отделени толкова пари за социални плащания - около 1 милиард лева.

Колко сме бедни - отговорът на въпроса потърсихме в проекта на самия бюджет и в бюджетната прогноза до 2016-та година. Защото там е изчислено колко хора ще се ползват от една или друга държавна подкрепа.

През следващата година 45 хиляди първокласници ще получат подкрепа от държавата за първия учебен ден. Има някои изключения, но масово става дума за семейства, в които средният доход е до 350 лева. Нещо повече - този доход е бил толкова нисък поне една година.

Децата, чиито родители ще получават детски надбавки са 880 хиляди. Семействата на 880 хиляди деца имат доход на член от семейството под 350 лева. Това са 80% от децата.

И още няколко числа от проекта, които не се нуждаят от коментар. 270 хиляди лица и семейства ще получават помощи за отопление. 17 хиляди души се планира, че ще разчитат на обществени трапезарии.

А колко получават пенсионерите- тази година доходите им са средно 293 лева на човек. Догодина ще са средно 307 лева. А от социалното министерство знаем, че възрастните хора под прага на бедността са 1 милион.

Страната никога не е имала такъв бюджет за социални помощи, какъвто ще е през 2014 -та , коментират експертите. Това освен добра е и лоша новина, защото показва, че повече хора не могат да се справят сами и разчитат на помощ от държавата.

„Много е сложна ситуацията и решение трудно би могло да бъде открито”, коментира Славина Татарска

На 80% от децата у нас се полагат детски надбавки. Заради ниските доходи на родителите им. „ Би било естествено и логично, ако можем да кажем, че това са деца на безработни родители, те са в тежко положение и трябва да им се помогне. Въобще не е така. Огромна част са деца на родители, които работят. Т.е. тук сме изправени пред българския феномен на работещите бедни. Би трябвало щом имаш работа, това автоматично да те вади от групата на бедността”, смята Нейков.

Минималната работна заплата се вдига от 1 януари с 30 лева. Социалното министерство изчисли, че увеличение ще получат 286 хиляди души . Това означава, че те живеят с доходи под 340 лева , въпреки че работят. И след удръжките, от минималната заплата ще остават 266 лева.

Логичен е и въпросът: Какъв е стимулът на човек с доход от 350 лева да повишава квалификацията си, след като минимално вдигане на заплатата би означавало , че ще загуби помощите, които получава от държавата. „Липсата на политика по доходите, липсата на мотивация на хората да си повишават квалификацията води до много сериозни последици. Това е като камък, хвърлен във водата - кръговете се разпространяват и виждаме как с годините проблемът нараства”, е мнението на Нейков.

След картината на работещите бедни идва ред и на данните за неработещите. По данни на НСИ у нас в средата на годината без работа са 437 хиляди души.

Общо разходите за помощи и обезщетения през следващата година е планирано да бъдат 956 милиона лева.