Нов връх на цената на газа в Европа
Газохранилищата в ЕС към 19-и ноември са запълнени на 89,87%
6 г. след голямата газова криза България още няма и един интерконектор
Свят
Никое правителство не успя да намери политическа воля за реализирането на важните проекти, коментират трима експерти
В продължение на шест години от голямата газова криза през 2009 г. България не може да намери политическа воля да реализира поне една от проектираните интерконекторни връзки със съседни държави, които да диверсифицират източниците на синьо гориво и да предотвратят ефекта от евентуална нова криза. Това подчертаха трима енергийни експерти в предаването „Лице в лице” по bTV.
„Хората, от които зависеше изграждането на интерконекторните връзки, са били под някакво друго влияние – корпоративно или друго финансово. Цели отдели и работни групи, които бяха създадени, тъпкаха на едно място”, коментира експертът и бивш депутат от „Синята коалиция” Иван Иванов.
При евентуална нова криза България може да използва количествата нагнетен газ в находището в Чирен, които са около 240 млн. куб. м, реверсивни доставки от конектора с Гърция, топлофикационните дружества ще минат на алтернативното гориво мазут и индустриалното потребление ще бъде ограничено, припомниха бившият изпълнителен директор на „Булгартрансгаз” Иван Дреновички и председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов.
По думите на Дреновички, България може да осигури около 80% от нормалното потребление чрез алтернативните източници и да издържи в подобен режим повече от два месеца.
Въпреки че във вторник ръководителят на руския гигант „Газпром” Алексей Милер предупреди във вторник за вероятни проблеми с доставките на газ за Европа заради проблемите в Украйна, експертите са на мнение, че няма повод за притеснение. „Преди всичко трябва да успокоим, че природният газ за България ще продължи да бъде доставян. „Газпром” миналата година доставяше газ за Европа, но не и за Украйна – тя беше изключително коректна транзитна страна. Милер иска да създаде невроза у европейските граждани и това е част от информационната война срещу Европейския съюз”, успокои Иван Иванов.
Бившият директор на „Булгартрансгаз” коментира още един щрих от проблемите с изграждането на интерконекторите. „Управляващите се хвалеха, че са изгонили американска компания, която е една от най-големите в бранша, а са наели българската компания „Газ тек”. Тя обаче развива „Южен поток”, газопровода към Сърбия и нямат капацитет да се справят”, посочи Дреновички, като намекна и за конфликт на интереси.
Експертите говориха още за сложните и бавни процедури по издаване на разрешителни за строеж, които са се бавили административно, както и за липсата на неустойки по договор, според който проект е трябвало да бъде реализиран до 2012 г., а три години по-късно по него няма напредък.
„Краставата жаба” енергетика
В свое изказване в събота премиерът Бойко Борисов сравни българската енергетика с „крастава жаба, сложена в тенджера с вода върху котлона”. „Тя жабата ще кряка, докато умре, без да разбере”, коментира той, имайки предвид системното източване и унищожаване на системата.
За да се посочат отговорните за източването на българската енергетика, експертите посъветваха да се проследи откъде произлизат най-големите части от дълга на НЕК от над 3,3 млрд. лв. – именно АЕЦ „Белене”, за който най-много работи БСП, както и проекта „Цанков камък”, за който почетният лидер на ДПС получи рекорден хонорар от 1,5 млн. лв. като хидроинженер.
„Затова интерконекторите трябва да имат едноличен мениджмънт с лична отговорност”, настоя Константин Стаменов.
Пазарен вместо политически принцип в енергетиката
За да се решат проблемите в сектора и тримата експерти подчертаха, че той трябва да заработи на пазарен принцип, вместо да бъде подчинен на непазарни политически решения, които често са популистки.
„Свободният пазар носи две неща: по-добро качество и конкуренция на цените на доставчиците”, подчерта Иван Иванов по отношение на цените на тока.
Константин Стаменов обаче обясни, че в момента доставката на ток не може да се случи на пазарен принцип заради липсваща инфраструктура. „Трябва да има достатъчно търговци и доставчици, които да търгуват, а сега има около 10 доставчици на големи обеми, които нямат интерес да привличат малки клиенти. Цената ще се намали, когато има пазарна цена, а не административна цена”, посочи той.
Иванов напомни и за, по думите му, грешното решение износителите на ток да получат облекчение да не плащат зелената добавка, която плащат доставчиците за вътрешния пазар. „Тази отстъпка е бонус за индустрията в съседните страни за сметка на българската индустрия”, отбеляза той. „Става дума за 180 млн. лв., които можеха да влязат в сметката на НЕК”, допълни Стаменов.
България като газов хъб
Бившият директор на „Булгартрансгаз” Иван Дреновички лансира тезата, че България може да се превърне в разпределител на природен газ за Европа. „Като обявят официалното начало на европейския енергиен съюз, ще се окаже, че самите държави и компаниите на корпоративно ниво ще трябва да се конкурират и ние трябва да се включим като транзитираща страна за балканския регион. Ако сега транзитираме 18 млрд. куб. м и трябва да започнем да транзитираме 30 млрд. куб. м.”, обясни той и посочи нуждата от специализирана инфраструктура.
„Със сигурност и ние можем да се превърнем в газов хъб. Големите проекти със сигурност ще дойдат от Русия. Не е лошо и си струва да се направи разчет как Галата да се превърне във второ газово хранилище. Първата стъпка за този хъб може да бъде направена при посещението на президента на Азербайджан в България”, препоръча още експертът.
