По-зелени, но и по-скъпи? Как новите правила на ЕС ще променят българските мебели

Може ли зелената регулация да доведе до по-кратък живот на мебелите?

Кръгова икономика, ремонт, рециклиране и цифров паспорт ще променят начина, по който се произвеждат мебелите. Най-голямото предизвикателство обаче може да се окаже за малките производители, предупреждава проф. д-р Васил Живков, председател на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост. 

Европейските правила за устойчивост ще поставят нови изисквания пред мебелната индустрия. Сред целите са мебелите да се произвеждат с по-малко материални, енергийни и водни ресурси, да бъдат безопасни за потребителите, да имат по-дълъг живот и да могат да бъдат ремонтирани, използвани отново и накрая рециклирани.

Според проф. Живков самите цели са правилни, но начинът, по който ще бъдат постигнати, ще бъде решаващ за бизнеса.

„Ако документите, които се изискват, са изключително много на обем, това при всички положения ще бъде утежняване за бизнеса“, казва той.

По думите му кръговата икономика не трябва да се свежда до количеството документация. Целта трябва да бъде производство с по-малко ресурси и създаване на безопасни мебели, които потребителят да може да използва дълго, да ремонтира и да им намери втори живот. Едва след края на жизнения им цикъл материалите трябва да бъдат насочени към рециклиране.

Опасност от по-голям внос

Снимка: БКДМП

Един от ключовите въпроси пред сектора е дали по-строгите изисквания няма да поставят европейските производители в неизгодна позиция спрямо конкурентите от трети страни.

„Не трябва да създаваме правила, които ще са в тежест на европейските производители и в същото време да не важат за внос от трети страни“, посочва проф. Живков.

Той обяснява, че според идеята на регламента и вносните мебели трябва да отговарят на същите изисквания. Проблемът е как ще се осъществява контролът.

България получава мебели от трети страни както по суша, така и по море. Затова според него контролът трябва да обхваща не само съответствието с бъдещите екологични изисквания, но и безопасността на продуктите.

„Ние не искаме да влизат мебели, които могат да бъдат по някакъв начин вредни за хората, които ще си ги купят“, казва той.

Китай е най-големият източник на мебели за България извън Европейския съюз, а на второ място е Турция, посочва проф. Живков.

Made in Bulgaria: Над половината износители на български мебели отчитат спад

Какво се случва с българските мебели и защо износът губи скорост

Къде ще отиват старите мебели?

Снимка: БКДМП

Една от големите задачи пред кръговата икономика е какво се случва с мебелите след края на техния живот. Според проф. Живков в България все още няма достатъчно добре организирана система за събиране на този тип отпадъци.

„Общините не са създали идеалните условия, правила за събиране на тези отпадъци“, казва той.

Като пример той посочва познатата гледка на стари гардероби и матраци, оставени около контейнерите.

„Тук трябва да имаме ясни, първо, правила за събиране на тези отпадъци и след това къде отиват тези отпадъци“, посочва проф. Живков.

Той обаче отбелязва, че в България вече има работещи практики, изградени благодарение на частна инициатива. Събират се дървесни отпадъци от мебели, строителство и опаковки, които след това се използват отново за производството на плочи от дървесни частици.

По този начин, вместо да се използва нова суровина от гората, вече използваният материал получава нов живот.

Старите мебели няма да трябва да бъдат изхвърляни

Снимка: БКДМП

Новите правила не означават, че мебелите, произведени преди тяхното въвеждане, трябва да бъдат унищожени.

„Тези мебели, които все още отговарят на своите експлоатационни изисквания и очаквания, няма нужда да ги изхвърляме“, казва проф. Живков.

Според него именно дългият живот на мебелите трябва да бъде един от основните критерии за устойчивост.

Той посочва, че целта пред сектора е да се докаже пред Европейската комисия, че не трябва отделни критерии да се разглеждат изолирано, а да се търси крайният резултат.

„А крайният резултат трябва да бъде максимално дълъг живот на мебелите, за да можем по този начин да намалим използването на ресурси и да намалим максимално депонирането на отпадъци“, казва той.

3D принтиране на мебели: Как българи превръщат отпадъците в интериорен дизайн?

Технологията навлиза в интериорния дизайн с обещание за по-малко отпадък и повече персонализация

Как ще работи цифровият паспорт?

Снимка: БКДМП

Друг важен елемент от новите правила е цифровият паспорт на продукта.

Детайлите по въвеждането му все още предстои да бъдат уточнени. Проф. Живков обаче дава пример как би могъл да изглежда той – чрез QR код, който потребителят сканира.

От него може да бъде достъпна информация за производителя, материалите, гаранцията, ремонта и начина на разглобяване и повторно сглобяване на мебела.

„Всичко, което касае информираното закупуване на даден продукт и което ще покаже и на потребителя доколко тази мебел отговаря не само на регламент, доколко тя е изгодна за него, доколко тя е подходяща за неговата експлоатация“, обяснява проф. Живков.

Според него информацията трябва да помогне на потребителя да прецени надеждността, безопасността и възможностите за ремонт или промяна на отделни елементи.

Малките производители не са готови

Най-сериозно новите изисквания могат да засегнат малките семейни предприятия. На въпроса дали са готови за тази промяна проф. Живков отговаря кратко:

„Ако трябва да отговоря с една дума – не.“

Причината е, че големите компании вече работят с големи клиенти и за износ и са свикнали да събират информация за закупените продукти и да издават необходимата документация.

Какво трябва да направят компаниите още сега?

Снимка: БКДМП

Според проф. Живков първата стъпка е компаниите да започнат да събират информация за материалите, които използват.

„Да започнат да си анализират и събират документите, които получават при доставки“, съветва той.

По възможност производителите трябва да изискват сертификати и документи за произход и да създадат база данни за доставките си. Това ще улесни последващото въвеждане на информацията в цифровия паспорт.

Подготовката обаче трябва да започне още на етап проектиране. Мебелите трябва да бъдат конструирани така, че да имат достатъчно дълъг живот и при необходимост да могат да бъдат ремонтирани или надграждани.

Износ за 501 млн. долара: България изнася най-много мебели за наша съседка

Вносът на рекордни нива, износът натиска спирачка - какво се случва с мебелната индустрия в България?

Ще има ли отлагане на правилата?

Ориентировъчният срок за влизане на регламента е 2028 г. Според проф. Живков е възможно той да бъде отложен.

„Познавайки работата на Европейската комисия при въвеждане на сложни регламенти, сложни правила, смятам, че ще има отлагане“, казва той.

Той обаче предупреждава бизнеса да не разчита на това.

„Но това не трябва да ни успокоява“, допълва проф. Живков.

Може ли зелената регулация да доведе до по-кратък живот на мебелите?

Въпреки че целта на новите правила е устойчивост, според проф. Живков съществува риск определени изисквания да доведат до обратен ефект.

„Имаме опасение, следвайки определени части от този регламент, че това може да се случи дори без да искаме, без да осъзнаваме, да се получи така, че в крайна сметка мебелите да се завъртат по-бързо и по-бързо да излизат от употреба, отколкото ако се насочим към това да имаме дълготрайно използване на мебелите“, казва той.

Именно затова според него големият въпрос пред европейската мебелна индустрия няма да бъде просто дали производителите ще изпълнят новите изисквания, а дали в крайна сметка те ще доведат до това мебелите да се използват по-дълго и ресурсите да се използват по-ефективно.

ЦЯЛОТО ВИДЕО ВИЖТЕ ТУК: