Дума на деня: Инвестиционен фонд
Какво е " инвестиционен фонд"?
В Бизнес Видео Подкаст гостува Мартин Здравков - директор "Управление на инвестиционни портфейли"
Как работи пенсионната система в България? Какво ще промени мултифондовият модел? Какво ще се случи с парите ни във втория пенсионен стълб? И достатъчно ли е човек да разчита само на задължителните пенсионни фондове, за да има добър живот след пенсиониране? На тези и още въпроси в Бизнес Видео Подкаст отговаря Мартин Здравков, директор "Управление на инвестиционни портфейли".
Според Здравков една от основните цели на промяната във втория стълб е хората да не бъдат разглеждани като еднакви инвеститори с едни и същи финансови нужди и отношение към риска.
"Това, което промяната направи, е, че започна да разглежда хората не като всички ние, които спестяваме, сме едно и също, имаме едни и същи финансови нужди и финансови виждания, а ни дава шанс ние сами да се самоопределим дали искаме да поемем по-голям риск или да поемем по-малък риск", посочва той.
Пенсионната система в България включва три основни елемента - държавен стълб, задължително частно пенсионно осигуряване и доброволно допълнително пенсионно осигуряване.
Първият стълб е държавният и е задължителен. Вторият също е задължителен, но средствата в него са лични средства на осигуряващите се, които се инвестират от пенсионните фондове. Третият стълб е доброволен и човек сам избира дали да прави допълнителни вноски.
Здравков прави важно разграничение между държавния стълб и частните пенсионни фондове. По думите му при първия стълб приходите от данъци се използват за изплащане на пенсии, докато във втория и третия стълб средствата се инвестират.
Според Здравков причината за промяната е свързана с начина, по който се инвестират средствата на хората.
Той посочва, че досега парите не са се инвестирали достатъчно динамично спрямо индивидуалния профил на осигуряващите се.
С мултифондовия модел се въвежда възможност хората да избират какъв риск са готови да поемат - по-висок или по-нисък.
Така промяната поставя по-голяма отговорност върху самия човек.
"С избора идва и голямо задължение. Ние трябва да разберем какво става с нашите пари. Трябва да знаем нашите пари къде са", казва Здравков.
Промяната за всеки човек може да бъде различна, обяснява Здравков.
Тя зависи от това какъв избор ще направи конкретният осигуряващ се и какъв инвестиционен риск е готов да поеме.
Той подчертава, че няма универсално решение, което да е подходящо за всички.
Според него дори човек на 50 години може да има дълъг инвестиционен хоризонт, ако му предстоят още години трудова активност.
По същия начин младите хора разполагат с по-дълъг период, в който средствата им могат да бъдат инвестирани.
Здравков обаче подчертава, че това е обща рамка, а не индивидуален инвестиционен съвет.
Един от въпросите, които могат да притесняват хората при избора на по-динамичен фонд, е какво ще се случи при сериозен спад на финансовите пазари.
Според Здравков спад на даден пазар с 20% не означава автоматично спад от 20% на пенсионните спестявания.
Причината е, че пенсионните фондове работят при правила за диверсификация и управление на риска.
Той посочва и друг важен фактор - инвестиционният хоризонт.
За млад човек, който има още 20, 30 или повече години до пенсиониране, временните пазарни спадове могат да бъдат разглеждани в контекста на дългия период, през който средствата ще бъдат инвестирани.
В същото време според него прекалено консервативното инвестиране в началото на трудовия живот също носи риск, защото човек може да пропусне период от капитализацията на средствата си.
Здравков обясни, че гарантираната номинална стойност не означава непременно запазване на реалната покупателна способност на парите.
Ако например човек има 100 евро, тези 100 евро са гарантирани като номинална стойност, но покупателната им способност след 10 години може да бъде различна заради инфлацията.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Какво е " инвестиционен фонд"?
Компанията вече е направила авансовото плащане по сделката
Общият брой на обслужените пътници на летищата във Варна и Бургас от началото на 2026 година надхвърли три милиона души