Как е работила икономиката на България при цар Самуил?

Тленните останки на цар Самуил ще бъдат върнати днес в България след повече от 1000 години

Повече от 1000 години след смъртта на цар Самуил тленните останки на владетеля отново ще бъдат на българска земя след постигнатото междудържавно споразумение между България и Гърция. Владетелят, прекарал десетилетия в борба с Византия и превърнал се в една от знаковите фигури на Първото българско царство, оставя след себе си история на войни, териториално разширяване и държавно строителство.

За вътрешния живот на България по време на неговото управление обаче сведенията са оскъдни. Сред малкото конкретни данни, достигнали до нас, е информацията за данъчната система - какво са дължали стопаните на държавата и в каква форма са плащали. Оттам се открива и един от редките погледи към икономическия живот на Самуилова България.

„Завръщането на цар Самуил“ - bTV със специална продукция на 3 октомври

Медията ще проследи историческото събитие с извънредно студио и документалния филм „Непогребаната истина: Костите на Самуил“

Чифт волове, крина жито и стомна вино

"Вътрешният живот на страната през Самуиловото царуване е бяла страница за нас", пише историкът Стивън Рънсиман в "История на Първото българско царство".

По думите му именно данъчната система е сред малкото неща, за които разполагаме с конкретно сведение. Всеки, който притежавал чифт волове, бил задължен да плаща годишно една крина (бел. ред. старинна цилиндрична дървена мярка за насипни тела) жито, една крина просо и една стомна вино. Това е посочено от Рънсиман в изложението му за вътрешния живот на България по време на Самуиловото управление. Историкът уточнява, че това не е нововъведение на Самуил, а много стара българска система. 

Самуил е управлявал държава с мащабна строителна дейност

Икономическата картина може да бъде разгледана и през строителството.

Рънсиман определя Самуил като голям строител. Според него през тези години са издигани яки стени около крепостите и са построени и няколко църкви. Сред тях историкът посочва църквата „Св. Герман“ край Преспа, църквата на преспанския остров, построена за мощите на св. Ахил от Лариса, както и църквите „Св. Константин и Елена“ и „Св. София“ в Охрид.

„Завръщането на цар Самуил“ - bTV със специална продукция на 3 октомври

Медията ще проследи историческото събитие с извънредно студио и документалния филм „Непогребаната истина: Костите на Самуил“

Драч дава на България излаз към Адриатика

В края на X век разширяването на Самуилова България достига до Адриатическото крайбрежие. След победата при Траянови врата през 986 г. Самуил успява да разшири властта си и на изток - според Стивън Рънсиман превзема старите български столици Плиска и Преслав и достига до Черно море. На запад разширяването му стига до Драч (днешен Дуръс) - големия византийски град на Адриатическото крайбрежие.

Рънсиман посочва, че градът е попаднал в българските граници вероятно преди 989 г., но отбелязва, че точният момент ставт неизвестни. В историографията съществува версия, според която контролът над града е свързан с брака на Самуил с Агата, дъщеря на влиятелния местен първенец Йоан Хрисилий. По-късни сведения свързват семейството на Хрисилий и с предаването на Драч обратно на Византия, но именно хронологията и подробностите около тези събития остават предмет на дискусия.

Защо обаче Драч е толкова важен за Самуилова България? Отговорът е в географията. "Превземането на Драч осигурило на България излаз на Адриатическо море и пряка връзка със Запада", пише Рънсиман.

Това има значение и отвъд военната карта. Драч е разположен на Адриатическото крайбрежие и е западна крайна точка на Виа Егнация – древен път, който простирал от източния бряг на Адриатическо море с начална точка на запад град Драч, чак до Константинопол, като минава през западните територии на Балканския полуостров, стигайки до Солун, и след това прекосява южните краища на Тракия, за да стигне до византийската столица. Виа Егнация служел като основен път за връзка между Източна и Западна Европа. Затова придобиването на Драч може да бъде разглеждано и като икономически важен момент в разширяването на Самуилова България. Контролът над града дава на държавата достъп до Адриатическо море и до съществуваща транспортна връзка между крайбрежието и вътрешността на Балканите. 

Драч обаче не остава трайно под българска власт. Около 1005 г. градът отново преминава към Византия. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., няколко месеца след поражението на българската войска при Ключ. Въпреки тежките загуби България продължава съпротивата срещу Византия още няколко години, преди държавата да бъде окончателно покорена през 1018 г. Управлението на Самуил остава свързано с последния голям период на съпротива на Първото българско царство срещу Византия, а сведенията за неговата държава дават и редките възможности да надникнем във вътрешния ѝ живот - включително в начина, по който се е събирал данъкът и какви ресурси е мобилизирала държавата.

Днес (3 октомври) историята на цар Самуил отново ще бъде във фокуса на общественото внимание. bTV посвещава специална програма на завръщането на тленните останки на владетеля в България. Екипите на телевизията ще проследят предаването на останките в Солун, посрещането им в София, шествието и полагането им в църквата „Света София“. Специалното студио „Завръщането на цар Самуил“ започва в 12:20 часа, а от 14:15 часа ще бъде излъчен документалният филм „Непогребаната истина: Костите на Самуил“.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN