Михаил Кръстев: Бюджет 2026 е сгрешен план, който вреди на реалната икономика

Последствията вече се виждат

Държавният бюджет за 2026 г. вече е минал на първо четене в пленарната зала – с дефицит от 3% или около 3,6 млрд. евро, при очакван икономически растеж от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5%. На пръв поглед това са просто числа, но зад тях стои усещането за все по-продължителен разлом между публичните финанси на държавата и реалната икономика. Не случайно още в началото на месеца бюджетът беше определен в публичното пространство като „бюджет на абсурда“.

Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, не смята, че проблемът се крие в един или два параметъра. В разговор за bTV Бизнес новините той е директен – според него документът представлява „фундаментално сгрешен финансов план на държавата“.

„Трябва цялостно прекрояване“

Кръстев не приема идеята, че бюджетът може да бъде „поправен“ чрез корекции по отделни пера. За него проблемът е много по-дълбок:

„Трябва цялостно прекрояване на финансовия план, тъй като бюджетът е финансовият план на държавата за следващата година. Когато са сбъркани приходите и са заложени нереалистични числа, съответно няма как да предвидиш точно разходите, които можеш да направиш.“

Затова според него не говорим просто за напрежение върху бизнеса:

„Тук не става въпрос за осъкътяване на бизнеса. Става въпрос за грешен план, който вреди на реалната икономика.“

Последствията вече се виждат

Кръстев предупреждава, че проблемите не са само теоретични:

„Категорично да“, отговаря той на въпрос дали бюджетът може да забави икономиката. „Ние виждаме вече първите последствия от грешните бюджетни процедури през последните 5 години.“

Тези последици, по думите му, включват видимо намаляване на ликвидността – както при бизнеса, така и при домакинствата. Причината е натрупване на решения увеличение на осигурителните вноски „с 2 процентни пункта, но това са 10%", повишение на максималния осигурителен доход, административно увеличаване на минималната работна заплата.

„В конкретни региони, конкретни производства на страната вече имаме оттегляне“, предупреждава той.

Данък дивидент

По въпроса за увеличението на данъка върху дивидента Кръстев е умерен, но ясен:

„Той и самият му ефект е доста минимален. Това е просто един сигнал за това, че няма предвидимост при осъществяването на бизнес в страната.“

А сигналите имат значение особено ако засягат средата, в която малки и средни компании трябва да планират не месеци, а години напред: „На място, където финансовите планове не могат да се направят за 3 до 5, или дори повече години, бизнесите бягат оттам.“

Приходите не догонват разходите

На въпрос дали има начин нужните приходи да бъдат събрани, без това да тежи върху работещите, отговорът е без колебание:

„Не. Нужните приходи просто не съответстват на разписаните разходи.“

Кръстев напомня, че разходната част на бюджета е променяна многократно в пленарната зала през последните пет години – обвързване на заплати, повишаване на минимално възнаграждение и други мерки, взети на ниво политика. А приходите, колкото и високи да са: „…просто не отговаряме на разписаните разходи.“

„Както се счупи, така трябва и да се оправи“

За Кръстев решението е не в кръпки, а в реформа:

„Това, което трябва да се направи, е по същия начин, както през 5 до 10 гласувания се счупи бюджетната процедура във България и управлението на публичните финанси. През 5 до 10 гласувания те трябва да бъдат възстановени.“

Защото, както той подчертава, проблемът не е в една ставка, един данък или едно перо. Проблемът е в разбиранията и в последователността на държавната финансова политика.

А когато бизнесът не знае какво да очаква утре, той спира да планира. А когато бизнесът спре да планира – бюджетът, който се пълни именно от реалната икономика, остава без стабилност под краката си.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN