Централна банка на Сирия нареди на търговските банки да подновят дейността си утре
Изявлението идва ден, след като дългогодишният президент Башар ал Асад беше свален от власт
Според експертите нов голям външен дълг може да намали дефицита на 3%
По думи на Асен Василев, в държавната хазна в момента към средата на годината има 10 млрд. лв. Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира това в предаването "Тази сутрин", като разсяни, че България е нямала особен проблем с фискалния резерв.
„Фискалният резерв е сметката, която покрива някакви временни краткотрайни дисбаланси в приходите и разходите. Разбира се големият въпрос е какъв ще е дефицита за цялата година. Очевидно, ако имаме голям дефицит ще имаме голям нов външен дълг“, каза Богданов.
Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" коментира, че тези 10 млрд. в хазната не са за харчене. Тя припомни, че служебното правителство имаше и предложение средствата за дефицита да бъдат обезпечени от „Сребърния фон“ – този който осигурява пенсионната система, като КТ „Подкрепа“ се обявява категорично против това.
„Надяваме се новото правителство да няма „мераци“ към средствата от пенсионната система. Там са и средствата на хората, които се прехвърлиха от частната пенсионна система към НОИ. Ако което и да е правителство посегне към него, това е директно посегателство към бъдещето на пенсионерите“, допълни тя.
По думи на Богданов вече е време да се обсъжда бюджета за 2024г. и бюджетната рамка за следващите 3 години, а не този за 2023г.
Григорова припомни, че в момента в България не се спазва правилото максималният осигурителен доход да е 10 пъти минималната работна заплата.
„Беше отхвърлено преди броени дни тази формула да бъде приложена отсега, а не от януари следващата година. Има опити за предвидимост, но с такава инфлация и спекула, няма как да не се обезпечат хората с минимални доходи“, каза тя.
„Работещия на минимална заплата харчи всичко в рамките на месеца. Той не прави депозити в банки, той не прави свръхпечалби. Данък свръхпечалба трябва задължително да се приложи и тогава 25% от дефицита няма да го има",
„Раздаването на енергийни помощи беше глупаво, беше грешка. Ясно е, че миналите грешки са такива. Въпросът е дали можем да ги поправим без да направим нови грешки“, допълни Богданов и каза, че ще бъде интересно да се види какъв ще е приходът през юни от данъка на енергийните компании, което е един вид данък свръхпечалба.
Изявлението идва ден, след като дългогодишният президент Башар ал Асад беше свален от власт
Коя е най-добрата железопътна компания в Европа?
Новият налог влиза в сила от януари