Какво става, ако не платим сметката си за ток и кога дружеството ни дължи обезщетение

Към кого да се обърнем при жалби и сигнали срещу електроразпределително дружество?

 

Съществуват няколко хипотези, при които е възможно нашето електрозахранване да бъде спряно – при неплащане на сметки, по желание на потребителя, при планирани ремонти дейности или при аварии. Знаем ли си обаче правата и задълженията що се отнася до електрозахранването?

Какво се случва, когато не платим сметките си за ток?

Когато не плащаме сметките си за електричество, след определен период от време ще ни бъде спрян достъпа до електроенергия. Прекъсването става по заявка на крайния доставчик на електричество до съответното ЕРП и се възстановява след заявка от същия доставчик. Срокът, след който крайният доставчик изпраща подобна заявка, е 10 дни от изтичане срока за заплащане на дължимите суми. Прекратяването на електрозахранването на подобно основание не се извършва в празнични и неприсъствени дни, както и един ден след тях, трябва да се изчака първия редовен работен ден.

След отпадане на обстоятелствата за прекъсване на електрозахранването, то се възстановява в срок до 12:00 (дванадесет) часа на следващия работен ден след отстраняване на причините, довели до преустановяването. При закъснение от над 24 часа, могат да се приложат правилата за обезщетение при забава, поясняват от "Активни потребители".

Как можем да спрем временно електрозахранването си?

 

Когато се налага за продължителен период от време да отсъстваме от града или страна, има възможност да спрем временно електрозахранването си. Процедура е следната: Потребителят трябва да подаде искане, което съдържа съдържа датата, часа и продължителността на желаното прекъсване на преноса на електроенергия и то най-късно: тридесет дни преди датата на прекъсването според ОУ на ЕРП Север (чл. 62, ал. 2); петнадесет дни преди датата на прекъсването според ОУ на ЕРП Запад (чл. 53, ал. 2); и седем дни преди датата на прекъсване според ОУ на ЕРП Юг (чл. 42, ал. 2). Временното преустановяване преноса на електрическа енергия до съответния обект не освобождава от задължението да заплаща дължимите от потребителя суми за достъп до електроразпределителната мрежа.

Дължат ли ни обезщетение при спиране на ток заради планирани дейности?

В най-общия случай при планови дейности не се дължи обезщетение, дружествата предупреждават, че предстои да се извърши ремонт, като посочват дата, обхват и какви са планираните дейности. За периода на спиране не се дължат компенсации, но се дължат такива за значителни отклонения от посочения срок. Всякакви планирани дейности следва да бъдат оповестени чрез предизвестие поне 48 часа преди начало им, като се посочи продължителността на прекъсването и неговия обхват. За оповестения период на спиране не се дължат обезщетения, но следва да се дължат такива в случай на закъснение.

Неустойки при закъснения с планирани ремонти дейности са предвидени в чл. 24 от ОУ на ЕРП Запад, чл. 67 от ОУ на ЕРП Север и в размер от 10 лева за всеки 24 (двадесет и четири) часа закъснение, а според чл. 51, ал.2 от ОУ на ЕРП Юг подобно обезщетение се определя при „взаимно съгласие“ – като е предвидена клауза, че ако такова не може да се постигне – спорът се отнася към съда (чл. 62, ал. 3). В случая при ЕРП Запад и ЕРП Север следната уредба предполага, че при неспазване на посочения срок обезщетение ще се дължи, едва след като изтекат 24 часа, което би представлявало значително неудобство за домакинства с малки деца и възрастни хора, или хора в неравностойно положение.

Какви са предвидените обезщетения при аварии?

Всички електропреносни предприятия са предвидили в общите си условия обезщетения за тези потребители, които останат без ток за продължителен период от време. Обезщетение обаче започва да се дължи при временно спиране на електрозахранването за период от поне 24 часа. Неустойката е в размер на 30 лева, като се и предвижда, когато преустановяването на електрозахранването е с продължителност над 36 часа, допълнителна неустойка в размер на двадесет лева за всеки започнал период от 12 часа, през който потребителите са останали без електрозахранване.

Това обезщетение се дължи, само ако спирането е по вина на предприятието. Има обаче определени обстоятелства, които могат да освободят дружеството от отговорност да заплати подобни обезщетения, които се известни като непреодолима сила или форсмажор.

Към кой орган да се обърнем при жалби и сигнали срещу електроразпределително дружество?

Според чл. 10 на Закона за енергетиката: „Регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране“. За да бъдат разгледани, жалбите следва да са написани на български език и подписани от жалбоподателя, да е посочено името и адресът на жалбоподателя и на енергийното предприятие или В и К оператор, срещу които е оплакването; да е посочено ясно в какво се състои оплакването или искането; да са изложени обстоятелствата по случая и да са представени доказателства, ако жалбоподателя разполага с такива.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст