
Goldman Sachs: Ръстът на цената на златото се дължи на реално търсене, а не на спекулации
Златото остава „убежище“ при несигурност
47% от българите често изхвърлят храна
В България най-висок е делът на потребителите, които не проявяват загриженост относно разхищаването на храна. Това показват резултатите от изследване на Европейската комисия (ЕК), осъществено през март 2025 г. сред 25 000 участници и представено от Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка (БХБ), предава БТА.
Данните сочат, че 47% от българите често изхвърлят храна. Другата значителна група включва хора, които постъпват прагматично – при съмнение дали даден продукт е годен за консумация, предпочитат да го изхвърлят, за да избегнат риск. Така постъпват 33% от анкетираните. Едва 20% от потребителите показват по-отговорно отношение към храната, възприемайки я като ценност и изхвърляйки я само при крайна необходимост, допълва Миланова.
Тя цитира и актуални данни на Евростат, представени по повод Световния ден на храната. През 2023 г. в рамките на Европейския съюз са били генерирани 58,2 милиона тона хранителни отпадъци. Статистиката показва, че всеки жител на ЕС губи средно по 130 килограма храна годишно. Най-голям дял от тези отпадъци (53%) идва от домакинствата, докато индустриалният сектор е отговорен за 47%. Търговията на дребно и дистрибуцията допринасят най-малко – едва 8% от общото количество.
Въпреки че на годишна база е регистриран минимален ръст от под един процент, проблемът с разхищаването на храна остава сериозен, отбелязва Миланова. Тя напомня, че наскоро ЕС е приел изискване всяка държава членка да прилага ефективни политики за ограничаване на хранителните отпадъци. До 2030 г. целта е да се намали разхищението в производството и преработката с 10%, а при домакинствата, търговията, дистрибуцията и заведенията за хранене – с 30%.
Според Миланова, ситуацията в България не се различава значително. През 2022 г. в страната са били загубени близо 615 000 тона храна, което означава, че средно всеки българин изхвърля около 93 килограма годишно. Данните сочат, че 43% от тези отпадъци идват от домакинствата, следвани от производството и преработката (24%), ресторантите и заведенията за хранене (16%) и търговията на дребно и дистрибуцията (6%). „Това не е проблем само на хранителната индустрия, а и на всяко домакинство и на всички нас“, заявява Миланова.
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Златото остава „убежище“ при несигурност
Акциите са смесени, след като Тръмп заяви, че китайските мита са „неустойчиви“
В Европейския съюз сроковете на пребиваване се различават значително между държавите