1 USD
1.83027 BGN
Петрол
Bitcoin
$64,726.2

България трябва да приеме финансовия закон DORA, какво представлява той?

България трябва да приеме финансовия закон DORA, какво представлява той?

Ето кои стоки поскъпват най-бързо в еврозоната

"През 2024 г. се очаква в българското законодателство да се транспонират изискванията на Digital Operational Resilience Act (DORA), като по този начин се цели да се гарантира, че финансовият сектор в България ще запази и надгради устойчивостта си в случай на сериозни оперативни събития. Регламентът DORA вече е приет на европейско ниво ще стане задължителен за прилагане, считано от 17 януари 2025 г.", обави Петър Чобанов, подуправител на БНБ по време на банкова конференция.

В обхвата на DORA, респективно и в съответното национално законодателство, ще попадат всички компании, предоставящи финансови услуги – банки, доставчици на платежни услуги, издатели на електронни пари, инвестиционни посредници, доставчици на услуги за криптоактиви, както и критични доставчици на ИКТ услуги, действащи като аутсорсинг дружества за регулираните участници на финансовите пазари.

Чобанов обясни, че с транспонирането на DORA в българското законодателство ще се създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества, попадащи в посочения нормативен обхват, следва да гарантират, че са в състояние да устоят, да реагират и да се възстановят от всякакви видове смущения и заплахи, свързани с ИКТ.

Законът за цифрова оперативна устойчивост или DORA е регламент на Европейския съюз, който създава обвързваща, всеобхватна рамка за управление на риска от информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за финансовия сектор на ЕС. DORA установява технически стандарти, които финансовите субекти и техните критични доставчици на технологични услуги трети страни трябва да внедрят в своите ИКТ системи до 17 януари 2025 г.

Българската народна банка участва активно като партньор на Министерство на финансите по отношение на транспонирането на DORA, като допринася с експертизата си по технически и надзорни въпроси, така че да може да се имплементират най-добрите и ефективни надзорни практики с фокус върху стабилността, устойчивостта и непрекъсваемостта на ИКТ процесите.

"Новата 2024 г. се явява естествено продължение на макроикономическите и глобални процеси, които се зародиха с избухването и разпространението на пандемията от COVID-19. От 2020 г. насам сме изправени пред уникалната за световната икономика ситуация, в която динамизмът на събитията се предопределя от поредица от шокови събития", каза още подуправителят. 

Според него в началото на 2022 г. със започването на военните действия в Украйна кумулирането на икономическите шокове се засили, като се задълбочиха проблемите с веригите на доставки в световната икономика и се създадоха предпоставки за развитието на енергийна и продоволствена криза, а с последните развития в Близкия Изток тези предпоставки имат потенциала да се изострят и да прераснат в една по-всеобхватна хуманитарна криза по своя характер.

"Насочвайки се към националните специфики в България, посрещаме 2024 г. изправени пред вече посочените външни предизвикателства, като в същото време следва да се посочи, че изглежда ще липсва една от присъщите за икономиката защити, която би се породила от декларирането и изпълнението на ясен и последователен фискален консерватизъм. От друга страна, в национални условия, особено погледнато през призмата на бъдещото ни приемане в еврозоната, най-ефективната политика в макроикономически план е точно синергичното взаимодействие между монетарна и фискална политика, която някак си се подценява и минава на заден план, като в същото време се задава една приоритетност на фискалната доминация", смята Чобанов.

В европейски план по прогнозни данни от Евростат годишната инфлация (ХИПЦ) в еврозоната се очаква да бъде 2.4 % през ноември 2023 г., като спада от нивото 2.9 % през октомври 2023 г. По отношение на основните компоненти на инфлацията в еврозоната храните, алкохолът и тютюневите изделия регистрират най-висок годишен темп през ноември (6.9 %, в сравнение със 7.4 % през октомври), следвани от услугите (4.0 %, в сравнение с 4.6 % през октомври ), неенергийни промишлени стоки (2.9 %, в сравнение с 3.5 % през октомври) и енергия (-11.5 %, в сравнение с -11.2 % през октомври).

По думите на Чобанов, от данните изглежда, че периодите на висока, бих казал „необуздана“, инфлация на пръв поглед отминават. В резултат на посочената динамика се очаква покачването на основните лихвени проценти от страна на ЕЦБ да се преустанови през 2024 г., като това на свой ред ще доведе до спиране на нарастването на лихвения спред при търговските банки и до увеличаване на натиска за ефективност на тяхната дейност.

 

 

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерии