1351 лева са нужни за издръжка на един работещ човек

С минимална заплата у нас може да купим основните стоки 6 пъти, в Испания- 24 пъти

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1351 лв. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка в страната. Те са на базата на заплата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2022 г., пише БТА.

Как да се подготвим за предстоящата рецесия?

Експерти дават ценни съвети как да управляваме личните си финанси

Според данните 2432 лв. е общата стойност за тричленно семейство с двама работещи възрастни и едно дете до 14 г. Синдикатите отчитат, че доходът, необходим за издръжка, нараства с 2,4% на тримесечна база и 17,7% на годишна база. Така за едногодишен период нарастването на необходимия нетен месечен доход е с 366 лв. повече за тричленно семейство и с 203 лв. повече за едно лице. 

При представянето на данните президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че, за да получи 1351 лв. нето, брутната заплата трябва да е 1741 лв. за един човек. За да е 2432 лв. нето, всеки един от възрастните в семейството следва да получава поне по 1567 лв. брутното възнаграждение, посочи той.

Средният осигурителен доход за ноември е 1376,93 лв.

Забелязва се лек ръст от резултатите през октомври

Българинът смята отдавна в нето, коментира Димитров. „По-малко българи могат да си свържат двата края с доходите, които получават“, каза той.

Всички ръстове, които бяха направени от частния и държавния сектор, включително и ръстът на минималната работна заплата на 780 лв., не са достатъчни да покрият поскъпването на основните стоки от потребителската кошница, коментира пред журналисти директорът на ИССИ Любослав Костов. Той посочи, че като се махнат данъците и осигуровките, минималната заплата покрива едва 40% от необходимите средства за издръжка на един работещ. Костов подчерта, че минималната заплата е нараснала два пъти по-малко от темпа на инфлацията.

След приемането на еврото: Доходите и пенсиите ще се закръгляват в полза на потребителите

Въпросът е как да се преборим със спекулантите, които ще започнат да надуват цените

Зам.-директорът на ИССИ Виолета Иванова акцентира върху нарастването на малката потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки. Тя посочи повишение на брашно тип 500 за кг., на хляба, ориза, каймата, пилето, млечните продукти и яйцата. При цените на плодовете и зеленчуците също има повишение. Значително нараства цената на закуските, посочи Иванова. Тя заяви, че има нарастване на цените и при дървата, съответно при мебелите. Цените на лекарствата също са поскъпнали, отчете Иванова. 

Снимка: istockphoto.com

Не се усеща от българските граждани, че има намаление или задържане на инфлацията. По-скоро обратното - инфлацията за всички българи е висока и продължава да нараства, защото нарастват и 20 жизнено важни стоки, заяви Иванова.

От КНСБ са направили и сравнение с покупателната способност в няколко други европейски държави. Общо 6,6 пъти може да се купи малката потребителска кошница от 20 стоки с минималната заплата у нас, сочат данните. За сравнение в Испания – 24 пъти, във Франция – 21,5, Хърватия – 10,7, Германия – 29,2, Румъния – 11,1.

Финансист: Вече масово се взимат бързи кредити за основни нужди, това е много тревожно

За да бъде българинът добре сега, заплатата му трябва да се увеличи с 20%, а това няма да стане, казва Кольо Парамов

От КНСБ ще продължат да настояват за 850 лв. минимална заплата. Синдикатът подчертава и необходимостта от приемане на Закон за държавния бюджет за 2023 г. Въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, също остава приоритет. От КНСБ призовават и за възможно най-бързо транспониране на директивата за адекватни и справедливи минимални заплати в ЕК. Сред другите искания е и ръст на доходите, който да компенсира инфлацията от 2022 г. и прогнозираната такава за 2023 г., като този ръст да не бъде по-нисък от 15%, а за „работещите на терен“ в бюджетния сектор – с минимум 20%. От КНСБ смятат, че липсва политика по доходите.