Отвъд пластмасите: митовете, истините и решенията за рециклирането

Всеобхватното разпространение на пластмасата се превърна в глобален проблем

Проблемите с пластмасата се превърнаха в глобален проблем през последните години. Приблизително 242 млн. тона се генерират всяка година, а САЩ са първи в това. 

Рециклирането на пластмаса обаче се оказва неефективно. Това се вижда от шокираща статистика от Our World in Data. От 5,8 млрд. тона пластмасови отпадъци, генерирани между 1950 г. и 2015 г., само около 9% от тях са били рециклирани. Останалата част от тези отпадъци са изгорени или разхвърляни. Доклад от организацията с нестопанска цел The Last Beach Cleanup и групата за застъпничество Beyond Plastics установи, че този брой е дори по-нисък. За сравнение само 5% до 6% от пластмасовите отпадъци в САЩ са превърнати в нови продукти през 2021 г., съобщава Forbes.

Наистина е трудно да се повярва колко малко пластмаса всъщност е била рециклирана, като се има предвид колко обичаен е станал този процес. Но истината е, че пластмасата не се рециклира лесно, защото пластмасовите продукти обикновено са съставени от смес от химикали, които могат да създадат трудности в процеса на рециклиране и е по-трудно да се изолират основните материали, които могат да бъдат възстановени и използвани повторно. 

https://businessnovinite.bg/bg-biznes/shte-poluchavame-li-skoro.html

Проблемът с пластмасата не е нов, но разбира се, но научих повече за неговите широкообхватни последици по време на скорошен разговор с Джудит Енк, президент на Beyond Plastics. Общонационалният проект, базиран в Bennington College в Бенингтън, Върмонт, обединява опита на експерти по екологична политика с креативни студенти, за да постигне институционалните, икономическите и обществените промени, необходими за борба с кризата с пластмасовото замърсяване.

Привърженици на законопроекта за разширената отговорност на производителя (EPR) твърдят, че поставянето на такси върху опаковката ще доведе до промени и подобрения в опаковката. Вероятно обаче компаниите ще прехвърлят тези такси на потребителите. 

Някои от законопроектите, които се предлагат в момента, дават твърде голям контрол на компаниите, които са склонни да намерят начини да заобиколят своите отговорности, ако те не са щателно дефинирани. 

Проблемът с химическото рециклиране

До 2018 г. САЩ изпращаха почти половината от рециклираната си пластмаса в други страни, предимно Китай. Но през 2018 г. Китай спира да приема каквато и да е пластмаса, която не е първокласно сортирана. Други държави скоро последваха примера на Китай, а този вид пластмаса започна да се натрупва в САЩ, където е депонирана или насочена към инсинератори за изгаряне. Изгарянето, понякога наричано химическо рециклиране, е приветствано като "обещаваща нова технология за рециклиране", но не е магическо решение. За съжаление, много от новите законопроекти за EPR, които се въвеждат, включват точка, която ще позволи химическо рециклиране.

"Химическото рециклиране не е рециклиране. Взима се отпадъчна пластмаса, нагрява се при висока температура и след това създава нискокачествено изкопаемо гориво", казва Енк.

Съветът за защита на природните ресурси (NRDC) обяснява в анализ от 2022 г., че химическото рециклиране обикновено попада в две категории: пластмаса към гориво и пластмаса към химикал. Преобразуването на пластмаса в гориво включва пиролиза или газификация, като и двете използват топлина и химически процеси за разграждане на пластмасовите отпадъци в продукти, които се превръщат в горива. Процесът от пластмаса към химикал използва обработки като топлина и разтворители за създаване на суровини, за които поддръжниците твърдят, че могат да бъдат превърнати в други химикали или нови пластмаси.

И двете категории изобилстват от здравни, екологични, социални и икономически проблеми. По-конкретно, превръщането на пластмаса в гориво води до вредно замърсяване на въздуха и парникови газове при изгаряне. Така че, химическото рециклиране не е решението. 

Възприемането, че пластмасата се рециклира лесно, и че тежестта на рециклирането е единствено задължение на потребителя е грешно и в крайна сметка трябва да бъде насочено към компаниите. 

За съжаление всички тези "екологични действия" са просто като лепенка върху раната. Решаването на проблема с пластмасата изисква промяна в нагласата на компаниите, които трябва да носят отговорност за продуктите си. 

Автор: Ирина Евгениева