Падат лихвите по междубанковите кредити в Европа (видео)

Правителствата във Франция, Полша, Испания, Австрия и Русия обявиха мерките си за справяне с кризата

Лихвите по междубанковите кредити в Европа тръгнаха надолу днес. Германия одобри план от 480 милиарда евро за гарантиране на банковия сектор. Правителствата във Франция, Полша, Испания, Австрия и Русия също обявиха своите мерки за справяне с кризата. Правителството на Румъния предприе мерки за подкрепа на леята. Как светът се бори с финансовата криза?

Лихвата, по която си обменят средства банките, за едноседмичните кредити в евро пада с 26 базисни точки, до 4.37 на сто, което е най-голямото му намаление през тази година, според Европейската банкова федерация.

Лихвите по тримесечните заеми в евро намаляха до 5.32 на сто, което е най-големият им спад от 22 януари насам. Понижението на цената на заемите се дължи най-вече на предоставените от европейските правителства гаранции за междубанковите кредити, които намаляват риска.

Финансовата криза е основна тема на срещата на външните министри от Европейския съюз в Люксембург. Те ще подготвят дневния ред за предстоящия на 15 и 16 октомври Европейски съвет, на който се очаква да бъдат приети направените вчера предложения на лидерите от Еврозоната за противодействие на кризата.

Това са серия от мерки, конкретизирани на национално равнище, които включват гаранции за междубанковите заеми и подкрепа за банките чрез рекапитализиране и недопускане на фалити. Обмисля се и създаване на европейски надзорен орган за контрол на банките и банковите кредити. Президентът на Франция Никола Саркози заяви, че взетите решения ще влязат в действие преди края на седмицата. Според анализаторите планът на Европа копира до голяма степен действията на Великобритания за излизане от кризата.

Всяка страна от еврозоната решава какви индивидуални мерки да предприеме

за спасяване на своята финансова система. Тези мерки обаче са в рамките, набелязани от лидерите на Валутния съюз. Агенциите изтъкват единомислието, преобладавало на срещата вчера в Париж и правят заключението: финансовата криза сплоти Европа по-силно от когато и да било през близо 10-те години съществуване на Валутния съюз.

Германското правителство обяви помощ в размер на 480 милиарда евро за банките. Пакетът за спасяване на най-голямата икономика в Европа включва 80 милиарда свежи пари за затруднените банки, както и 400 милиарда за гарантиране на кредитите.

Париж предприема спасителен план за 360 милиарда евро. 320 милиарда са за укрепване на капитала на банките и кредитите помежду им до края на 2009 г. Останалите 40 милиарда са предвидени за частична национализация на френски банки.

Испания отделя 100 милиарда, за да отблокира своя пазар на кредити. Засега Мадрид няма да предприема стъпки към рекапитализация на банки - другият помощен механизъм, който получи "карт бланш" в Париж. Според премиера Сапатеро, испанските банки засега са стабилни.

Финландия подкрепи оздравителния план за Еврозоната, но ръководителят на правителството й смята, че нейните банки не се нуждаят от държавна помощ.

Очаква се Рим и Виена също да обявят своите спасителни мерки за финансовия сектор.
Това ще направят и другите страни с обща валута еврото до сряда, когато е Срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел.

Директорите на централните банки в Полша и Чехия, на които предстои присъединяване към еврозоната, не изключиха то да се отложи заради кризата.

Доларът поевтиня спрямо повечето останали основни валути, цената на златото в Лондон също се понижи.

Спортните събития от деня

Филмите на bTV

Гледай bTV на живо

Времето