БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на българската гайда
На гърба на монетата е изобразено стилизирано изображение на двама гайдари
Дойде ли време да излезем от балона на филтрите?
Технологии
Български учен предлага софтуер срещу филтрите на информация, които водят до малко гледни точки и позволяват фалшиви новини.
Чували ли сте за български учен, който още през 2014 г. предлага софтуер, с чиято помощ може да се реши проблемът с балоните на филтрите? С филтрирането на информацията онлайн така, че в резултат получаваме само ограничен поглед, малко гледни точки. Проблемът е в основата на голяма част от други онлайн трудности – невъзможността за пълноценна комуникация, радикализирането, фалшивите новини…
Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.
Според концепцията, която тя и колегите ѝ предлагат преди почти десетилетие, е напълно възможно потребителите сами да регулират филтрите си по отношение на информацията, която получават. Да, тогава по темата далеч не се говори толкова много, но като че ли днес повече от всякога е дошъл моментът да потърсим свежи идеи в тази посока…
Един за всички
Снимка:
Юлита Василева
Интернет и най-вече социалните мрежи ни карат да се заобикаляме с хора, които мислят като нас по конкретен актуален въпрос. Уви, както отбелязва проф. Василева, когато хората се съберат в група на единомишленици, те се радикализират взаимно. „Отвътре изглежда, че целият свят е съгласен с гледната точка на групата. Тук се намесват динамики на групите. За да изпъкне човек или да си създаде авторитет, той трябва да изрази все по-„правоверни“ възгледи, стигайки до крайност.
В тази борба за репутация хората изразяват все по-крайни идеи и това води до пълно фрагментиране, отцепване на нови подгрупички, малки „балончета“ от дисиденти. Накрая никой не е съгласен с никого, настъпва всеобща омраза и разцепление“.
Тези социални процеси са нормални, случват се и в реалния свят. Например при религиите. „Всички религиозни общности в даден момент се нарояват на секти и клонове, когато нараснат достатъчно“, казва проф. Василева. „Тогава вече има хора, които търсят начин да се издигнат в йерархията и да натрупат репутация, но не могат да го осъществят в рамките на правилата на групата“.
Всички за един
„Същите процеси се виждат и в науката, особено в компютърните науки, които растат много бързо“, дава пример изследователката. „Първоначално отцепници от математиката и електроинженерството, сега са се нароили над 1000 поддисциплини, които имат различни форуми, методи и не си говорят една с друга…. Във виртуалното пространство всички процеси се ускоряват и могат да се наблюдават в рамките на 10-ина години. Лошото е, че когато виртуалните групи, особено в политиката, прелеят в реалния свят, обществената система не може да се адаптира достатъчно бързо и „засича“.
Освен това балоните ни правят мързеливи. По-лесно е да не мислиш и да четеш неща, с които си съгласен. Несъгласието поражда „когнитивен дисонанс“. Който е неудобен, боде… и човек е принуден да мисли, за да го премахне, като си го обясни. Така научава нови неща и променя мирогледа си“, казва още проф. Василева.
„Време е за истински обществен контрол над онлайн корпорациите“, казва изследователката. „Това трябва да става чрез закони за защита на личните данни, срещу автоматизирана манипулация чрез технологии за убеждаване. Технически методи ще се разработят, вече има много научни работи в областта на „прозрачните“ интелигентни системи.
Компютърни специалисти работят заедно с юристи, философи, специалисти по етика, икономисти, психолози, за да открият методи, които не само работят в лабораторията, но и се възприемат от хората. Но за да се намерят практични решения, е нужна още много работа“.
Среща и разлъка
Българката има стотици научни публикации. Според статистика от Станфорд тя е в топ 0,66% на учените от цял свят по импакт в областта на изкуствения интелект и разпознаването на образи. Пътят ѝ започва от ФМИ в Софийския университет, минава през Военния университет в Мюнхен, за да стигне през 1997 г. до Университета на Саскачуан в Саскатуун, столицата на далечната канадска провинция, където до днес е професор по компютърни науки.
Сред темите на научните ѝ интереси са персонализирането на софтуерни приложения, децентрализираните решения, безопасността онлайн, ролята на изкуствения интелект в образованието, доверието и авторитетите в интернет света. Онлайн обществата, тяхното радикализиране, агресията в мрежата.
„Все повече технологии ще ни създават забавления, защото животът ни ще има все по-малко смисъл и ще става все по-скучен“, прогнозира изследователката.
Защо според нея изкуственият интелект е хоризонт, към който се стремим, но едва ли ще достигнем? Какви ще са следващите етапи в развитието на комуникацията онлайн? Можем ли днес да приложим на практика концепцията, която тя и колегите ѝ предлагат и която обещава да сложи край на балоните на филтрите?
Отговорите на проф. проф. Юлита Василева четете в интервюто ѝ за сайта Дигитални истории.
