Как Албания се превърна в една от най-развиващите се дестинации в Европа?
Особено силно се развива Албанската Ривиера, която често е наричана „Малдивите на Европа“
Защо Швеция и Норвегия се разделят: историята на съюза, който приключва през 1905 г.
Свят
Ето какво се е случило
Днес Швеция и Норвегия са две независими скандинавски държави, но повече от 90 години те имат общ монарх и са свързани в съюз. През 1905 г. обаче отношенията между двете страни стигат до сериозна криза и Норвегия напуска съюза. Раздялата е предшествана от политически спорове, национални интереси и опасения, че конфликтът може да прерасне във война.
Историята започва през 1814 г., когато след Наполеоновите войни Норвегия се оказва в политически съюз със Швеция. След кратък военен конфликт Норвегия приема лична уния със Швеция, като запазва собствената си конституция, парламент, съдебна система, армия, флаг и валута. Двете държави обаче имат общ монарх и обща външна политика, ръководена до голяма степен от шведските институции.
На пръв поглед системата изглежда работеща, но с течение на времето между двете страни се натрупват различия. В Норвегия постепенно се засилва желанието за по-голяма политическа самостоятелност и за равнопоставеност в рамките на съюза. Особено важен става въпросът за норвежката външна политика и собствената дипломатическа служба.
Основният непосредствен повод за раздялата е т.нар. „консулски въпрос“. Норвегия иска да има собствена консулска служба в чужбина, която да защитава интересите на норвежките търговци и корабоплаването. По това време обаче външната политика и общата дипломатическа служба са свързани със Швеция.
За Норвегия въпросът не е просто административен. Страната има силно корабоплаване и значителни търговски интереси в чужбина и норвежките политици настояват, че тези интереси трябва да бъдат представлявани самостоятелно, пише в статия в Stortinget.no.
Преговорите между двете страни се проточват. Според историческите материали на норвежкия парламент през 1904 г. шведското правителство предлага вариант, който според норвежката страна не гарантира необходимата равнопоставеност. Преговорите окончателно се провалят в началото на 1905 г.
На 7 юни 1905 г. норвежкият парламент – Stortinget – обявява, че съюзът е прекратен. Решението е взето след отказа на крал Оскар II да одобри норвежкия закон за собствена консулска служба.
Швеция не приема автоматично норвежкото решение. Ситуацията става изключително напрегната. И двете страни се подготвят за възможен въоръжен конфликт, а по границата са концентрирани военни сили. Норвежките власти също предприемат военни приготовления, тъй като съществува реална опасност спорът да бъде решен със сила.
Това е един от моментите в историята, когато две близки държави се оказват на ръба на война, въпреки че населението им има много общи културни и исторически връзки.
Швеция настоява въпросът за разпадането на съюза да бъде потвърден чрез референдум. На 13 август 1905 г. норвежците гласуват дали подкрепят прекратяването на съюза. Резултатът е категоричен – огромното мнозинство подкрепя независимостта.
Така норвежкото правителство получава силен обществен мандат да продължи преговорите със Швеция.
Вместо конфликтът да премине във война, двете страни започват преговори в шведския град Карлстад. Преговорите водят до компромис. Двете държави се споразумяват за условията на раздялата, включително за демилитаризирани зони по границата и за начина, по който ще бъдат уредени различни практически въпроси.
На 26 октомври 1905 г. Швеция признава независимостта на Норвегия, а крал Оскар II се отказва от претенциите си към норвежкия престол. Така 91-годишният съюз официално приключва.
Няколко седмици по-късно датският принц Карл приема норвежката корона и става крал Хокон VII.
Защо всъщност се стига до раздялата?
Причината не е един-единствен спор, а постепенно натрупване на различия.
Норвегия запазва значителна вътрешна автономия още от началото на съюза, но с времето все повече норвежци смятат, че страната трябва да има пълен контрол върху собствените си външни отношения. Различията между икономическите и политическите интереси на двете страни също се увеличават.
Спорът за консулската служба се оказва конкретният повод, който превръща натрупаното напрежение в политическа криза.
В същото време самата раздяла не е резултат от една-единствена битка или завоевание. След острата политическа конфронтация през 1905 г. Швеция и Норвегия успяват да договорят мирно прекратяване на съюза. Норвежкият парламент посочва именно консулския въпрос като инструмента, който довежда до края на унията, докато шведските институции по това време оспорват норвежкия начин на действие и настояват за преговори и равнопоставеност.
Днес 1905 г. се разглежда като повратна година в историята на Норвегия, когато страната окончателно се превръща в независима държава. Любопитното е, че въпреки опасността от война раздялата между двете скандинавски държави в крайна сметка е постигната чрез преговори, а не чрез въоръжен конфликт.
