Почина кралят на Норвегия: 9 имота, 30 млн. долара и живот без показен разкош

Харалд V оставя след себе си монархия, която е далеч от богатството на британската и други кралски фамилии

Норвежкият крал Харалд V почина на 89-годишна възраст, след като миналата седмица беше откаран в болница за лечение на рядко кръвно заболяване, пише BBC. Харалд беше на трона от 1991 г. и остана начело на страната повече от три десетилетия.

Смъртта му поставя край на една от най-дългите глави в съвременната история на норвежката монархия. Но отвъд протокола, короната и държавните церемонии, семейството на Харалд V дълго време се отличаваше с нещо необичайно за кралския свят – сравнително скромен начин на живот.

Според данни, цитирани от South China Morning Post нетното състояние на норвежкото кралско семейство е около 30 млн. долара, докато годишната издръжка на монархията, включително сигурността и разходите на кралския двор, е посочена на около 72,3 млн. долара. За сравнение, богатството на другите монархии е значително по-високо оценено - около 500 млн. долара за британското кралско семейство, 1 млрд. долара за Монако и 1,4 трилиона долара за Саудитска Арабия.

Крал с олимпийска страст към ветроходството

Снимка: Getty Images

Харалд V не изгражда публичния си образ около показния лукс. Една от големите му страсти през целия му живот е ветроходството. Той участва в три олимпийски игри по ветроходство през 60-те и 70-те години. Дори на 79 години продължава да се състезава и печели второ място на световно първенство по ветроходство в Торонто. На следващата година кралят води семейството си на сърф пътуване до Южна Африка по повод 80-ия си рожден ден.

Именно подобни истории допринасят за репутацията на норвежкото кралско семейство като едно от по-близките до обикновените хора европейски кралски семейства.

Девет резиденции, но не дворец след дворец

Снимка: Getty Images

Разбира се, „скромен“ е относително понятие. Семейството разполага с девет значими имота, сред които Кралският дворец в Осло, ски хижата Prinsehytta, фермерска къща в Bygdøy и ваканционната резиденция Mågerø, използвана от краля и кралицата.

На фона на обичайните представи за кралски имоти това все пак е значително портфолио. Но според предоставения материал то изглежда сравнително ограничено в сравнение с британското кралско семейство, за което са посочени 26 резиденции. Тук е и една от особеностите на норвежката монархия, при тях богатството и имотите са част от институцията, но демонстративният лукс не е основна част от публичния ѝ образ.

Държавно училище вместо елитно образование

Още по-показателен е начинът, по който членовете на семейството са получили образованието си. Престолонаследникът Хокон и принцеса Марта Луиза са посещавали държавни училища. Хокон е учил в Oslo Katedralskole преди университета. Същият модел продължава и при следващото поколение. Принцеса Ингрид Александра, която е втора по ред за наследяване на престола, също е посещавала държавно училище. Самият Харалд V също е учил в държавната образователна система. Reuters отбелязва, че след завръщането си в Норвегия след Втората световна война той посещава държавни училища, вместо да получава само частни уроци, каквито е имал баща му.

Кралски особи в самолета и градския транспорт

Снимка: Getty Images

Норвежкото кралско семейство се отличава и с отношението си към ежедневния живот. Според предоставения материал негови членове са забелязвани да използват обществен транспорт и редовни вътрешни полети.

Това е далеч от образа на кралския живот, при който всяко пътуване означава огромен антураж, специален транспорт и максимална дистанция от обществото. Именно тази близост до обикновените хора е част от публичния образ на Харалд V.

Reuters също описва краля като монарх, който през годините е търсил по-близка връзка с норвежкото общество. При природни бедствия той е посещавал засегнатите райони, а след терористичните атаки през 2011 г. се превръща в един от основните символи на националната утеха.

Краят на една епоха

Харалд V остава на престола повече от 30 години и според Reuters е възприеман като реформатор, който постепенно модернизира монархията и я адаптира към променящото се норвежко общество. След смъртта му короната преминава към сина му – престолонаследника Хокон, който ще стане четвъртият крал на Норвегия след независимостта на страната от Швеция през 1905 г.