Белгия внася от Русия повече газ, отколкото преди началото на войната в Украйна
Делът на руския газ в белгийския внос вече надхвърля 11%
В кои страни пенсионерите са най-богати?
Данните показват, че богатството намалява с напредването на възрастта
Богатството на хората след пенсиониране се различава значително в отделните европейски държави и често определя стандарта на живот далеч повече от размера на пенсиите. Данните от Проучването на домакинските финанси и потребление (HFCS) на Европейската централна банка показват, че домакинствата на възраст между 65 и 74 години в еврозоната разполагат със средно нетно богатство от 185 300 евро. Разликите обаче са огромни – от едва 36 300 евро в Латвия до впечатляващите 1,22 милиона евро в Люксембург, предава Еuronews.
Снимка:
Getty Images/iStock
След Люксембург, който е категоричен лидер, се нарежда Малта с 310 000 евро средно нетно богатство. Сред по-големите държави най-богати са домакинствата в Белгия и Ирландия, съответно с 307 700 евро и 296 700 евро. Франция заема пето място с 232 800 евро, непосредствено пред Германия с 232 100 евро, докато в Испания показателят достига 200 800 евро. Сред четирите най-големи икономики в ЕС Италия изостава с 168 000 евро, което означава, че пенсионерите във Франция и Германия разполагат средно с над 60 000 евро повече богатство.
Нидерландия е сред страните, които остават под средното ниво за еврозоната, с нетно богатство от 134 400 евро за домакинствата на възраст 65–74 години. Това е любопитен резултат предвид високата оценка на нидерландската пенсионна система и показва, че по-високите пенсионни доходи невинаги водят до натрупване на повече частно богатство. Под средното равнище се намират още Словения, Гърция, Чехия и Словакия, а в дъното на класацията освен Латвия са Литва, Унгария, Естония, Хърватия и Португалия.
Данните показват също, че богатството намалява с напредването на възрастта. За домакинствата на 75 и повече години средното нетно богатство в еврозоната е 144 400 евро, което е с 22% по-ниско спрямо групата на 65–74-годишните. В почти всички изследвани държави по-възрастните домакинства притежават по-малко богатство, като единствените изключения са Люксембург и Белгия. Разликата е особено голяма в Австрия и Германия, докато във Франция спадът е значително по-ограничен.
Снимка:
Getty Images/iStock
Според експертите различията между отделните държави се обясняват с редица фактори, сред които доходите, структурата на домакинствата, собствеността върху жилища, нивата на задлъжнялост и цените на недвижимите имоти. Проф. Фабиан Пфефер от LMU Мюнхен отбелязва, че натрупването на богатство не е просто резултат от личните спестовни навици, а отразява дългосрочното влияние на жилищните пазари, пенсионните системи, социалната политика, кредитните институции и семейните трансфери. По думите му в държавите, където повече хора притежават жилища и са се възползвали от поскъпването на имотите, нетното богатство обикновено е значително по-високо.
Важно е да се отбележи, че данните за нетното богатство не включват държавните и професионалните пенсионни права, които често са сред най-значимите икономически ресурси за възрастните хора. Затова по-ниското частно богатство невинаги означава по-ниска финансова сигурност. Експертите подчертават и все по-голямото значение на семейното богатство, тъй като достъпът до жилище и активи става по-труден само чрез трудови доходи. Финансовата подкрепа от родители и баби и дядовци все по-често влияе върху възможността за натрупване на богатство, което поражда опасения за равните възможности и засилва ролята на семейния произход при формирането на икономическото благосъстояние.
